Потокът новини е толкова обилен, че умението да отделиш най-същественото става все по-важно. Пример с виц:

- Скъпи, имам две новини - хубава и лоша!

- Кажи първо лошата!

- Прегорих мусаката.

- А хубавата?

- Северна Корея е склонна да прекрати ядрените опити.

Ето я и най-съществената новина - редови държавни служители ще трябва да декларират яхти и самолети според антикорупционния закон. Това е предизвикало смут сред тях. И с право, защото ефективният подход е купи ли си някой яхта или самолет, да го питат откъде има пари за това. Звучи недемократично? Преди години един български писател, живеещ и работещ в по-така държава, разказа как, като си купил нова кола, имал среща с чиновник от данъчното, който го попитал откъде има пари за тази покупка, нещата някак не се връзват с данъчната му декларация. Човекът му обяснил, че е получил хонорар за нова книга и, разбира се, в края на годината ще го декларира. Разделили се почти като приятели. Да подчертаем - това се е случило в богата и просперираща европейска държава. "Богата и просперираща" звучи много демократично, нали? Останалото е размисъл, а който вече е решил за себе си кое е правилно и кое не, получава за награда виц: Във всяка непонятна ситуация трябва да се купува твърда валута.

Споменатата самолетно-яхтена новина е направо мастър новина, тя е универсален фокус на всяка друга новина. Пример - кметица заяви, че е изненадана от корупцията в администрацията си. Това само по себе си не е новина, през изминалите десетилетия редица кметове са недоумявали що е то корупция, новото е, че сега в помощ на подобни местни власти има пробен камък за корупция във вид на съответната декларация. Разбира се, у нас на попълването на имуществени декларации се гледа като на абсурден виц, например като на този: Вярващите, че земята е плоска силно недооценяват какъв късмет имаме, че тя е хоризонтална, а не вертикална.

Като стана дума за общинските неща, няма как да не споменем и решението на столичните общинари да бъде взет кредит за изграждането на инсталация за горене на боклук. Много шум се вдигна около тази инсталация, полезна ли ще е, вредна ли - как да разберем, като масата столичани сме специалисти не по премахването на боклука, а по неговото създаване: Съдейки по това, че всеки ден изхвърлям толкова пълни найлонови торбички, колкото и купувам, стигам до извода, че купувам главно найлонови торбички и боклук.

Ако сме сериозни хора, ще погледнем през мастър новината към рестарта на АЕЦ "Белене", инак този сюжет е съвсем като безкрайна комедия от грешки. Доста скъпа комедия, но, както ни учи Холивуд, качественото зрелище струва пари. И носи пари, но да не се повтаряме за онези декларации, време е за виц: След избори нищо не учудва народа така, както неговият избор.

Мощната битка срещу ограничаването на рекламата за хазарт е аналогичен случай за много пари. Инак, ако си помислим, че хазартните застъпници го правят от любов към обикновения човек, ще се изложим много, до степен да не можем да се погледнем в огледалото, а това е допустимо само във виц:

- Изглеждаш зле. От снощи ли?

- Откакто се помня.

На финала пишещият тези редове иска да даде ценно предложение за оптимизиране на всичко това посредством обединяване. Детайлите ще разработят съответните специалисти (след което веднага ще подадат имуществени декларации), сега само едри щрихи - боклукът да се изгаря в АЕЦ, при нужда от пари редовите държавни служители да търкат талони и тъй нататък в този дух чак до светлото бъдеще. Междувременно виц: Човек звучи гордо, маймуна - обективно.