Българската власт навлезе в интересен период. Рестарт на АЕЦ "Белене", ограничаване на хазарта, ново планово райониране... Край на скуката! Едно от тези събития може да събори правителството, друго е с потенциал да го събори или задържи дълго, трите заедно вещаят обществено безпокойство. Е, може и парата да се окаже в свирката. "Ревизия на целия преход" - помните го, нали?

Към момента трите мащабни начинания на правителството изглеждат сериозни. Те идват на фона на други мастити цели и задачи, на които се е посветило по-отдавна - "връщане на казармата", модернизация на армията, влизане в чакалнята на еврозоната. Съпътствани са от планирани, но осуетени след протести промени в ТЕЛК и НАП, плюс една, която успешно засега тече в образованието (преформулиране на делегираните бюджети). Имаме и скандал с дългосрочен хоризонт, за който властта не иска да носи отговорност (сделката за ЧЕЗ). Налице е и историческо сближаване с Македония във външната политика. В общи линии всички тези случки и етюди са продуктът, който произведе коалицията "Борисов 3" до момента. На този фон трите актуални мероприятия - АЕЦ, хазарт и райониране - изглеждат наистина обемни като съдържание и форма.



С твърде огромен залог!



Районирането не може да бъде атомна бомба, но предизвиква досадни неприятности с местните власти. АЕЦ-ът обаче е с ядрен потенциал не само заради семантиката си. Такъв е и хазартът предвид интересите, които засяга. "ГЕРБ 3" или си подритва книжката, или обратното - чете прилежно от някакъв важен тефтер.

Актуалните действия на управляващата коалиция са съпътствани от четири любопитни момента. Първият е усещането за внезапно сервирана порция, която келнерът от "Дондуков" 1 и сградата пред паметника с коня хвърлят на обществото. Неформални усилия за рестарт на "Белене" се полагат поне от началото на годината, формалните се претворяват в дела с озадачаващо бясна скорост - на 12 май премиерът Борисов спомена за вдигане на мораториума върху строителството, 6 дни по-късно енергийният министър Теменужка Петкова внесе в парламента доклад за бъдещето на проекта. Обществена дискусия около всичко това няма, бе използван моментът на лидерската среща на ЕС в София, която акумулира вниманието. Едва ли някой вярва, че единствено интересът на китайски инвеститори, за който се спомена по-рано, е причина за тази припряност (сюжетът после се обогати и с френски инвеститори). Заради нещо друго се бърза, а щом причината не е публична, няма как да е добра. Внезапността е елемент и в борбата срещу хазарта (може да я обясним със специфичния нрав на инициатора Симеонов). Новото райониране, макар предвидено отдавна, също бе "обнародвано" чрез елемент на изненада. За действията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разбра в началото на календарната година не по негова инициатива, а след депутатски въпрос в парламента към Николай Нанков и протест преди това на русенската общественост.

Вторият любопитен момент е свързан с някои междукоалиционни специфики. Икономическият вицепремиер (!) Валери Симеонов мълчи за "Белене", като адвокат на проекта се изявява друг вице - Томислав Дончев, който отговаря за... еврофондовете. Работата с АЕЦ-а изглежда като занятие на ГЕРБ, пък онова с хазарта - на Симеонов. Така комулативните управленски действия изглеждат като



сбор от .... разделно събиране



Третият любопитен момент е много важен. АЕЦ "Белене" среща съпротива само от маргиналната извънпарламентарна дясна опозиция, БСП е "за". И за хазарта БСП е "за". Трудно президентът Радев, позиционирал се като контрапункт на управляващите, ще е "против". Само за районирането БСП създава проблеми, но го създават и кметове на ГЕРБ (тази тема, както споменахме, е с далеч по-малък заряд). Равносметка е, че чисто политически управляващата коалиция играе игра без видими врагове. Но това не значи, че непременно ще я спечели, защото камъните ще бъдат скрити дълбоко под водата, а това са най-опасните камъни.

Четвъртият любопитен момент е свързан с времето на всичко това. Европейското председателство свършва, инициативите изглеждат като програма за времето след него. Два са рисковете тук. Първият е, че председателството бе целта, в името на която се състави това не много нравещо се на самото себе си правителство. Няма ли председателство, то може и да падне. Вторият е, че за мащабни действия, още повече такива, които пресичат доста интереси, са нужни целенасочени, последователни, упорити действия от самото начало на мандата. И публични. Щом не са такива, резултатът е под въпрос. Най-вече - полезният резултат.