Европейската комисия и Европейската централна банка попариха намеренията на българското правителство за бързо присъединяване към еврозоната. Вчера двете институции едновременно публикуваха своите доклади за седемте страни, които са потенциални кандидатки за еврото. Есенцията в тях е, че нито една държава не е готова за членството. На практика България формално покрива числовите критерии за приемане на общата валута, но европейските партньори виждат рискове в управлението и бизнес средата.

Документите на ЕЦБ и ЕК са т.нар. доклади за конвергенцията, които показват има ли сближаване между страните във и извън еврозоната. Тези оценки се публикуват на всеки две години. Оказва се, че основните забележки към България от 2016 г. остават и сега. И въпреки че тонът и на двата доклада е много дипломатичен, не са ни спестени до болка познатите критики. "Качеството на работа на институциите и на управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави с изключение на Швеция, като България, Хърватия, Румъния и Унгария се представят особено зле, а това може да породи рискове за икономическата стабилност и устойчивостта на конвергенцията", посочват европейските партньори. ЕК подчертава, че според международните класации и проучвания по бизнес среда България стои зле на фона на страните от еврозоната. Корупцията и бюрокрацията остават тежко бреме за фирмите у нас, а администрацията ни плаче за пълна промяна.

По три от четирите формални критерия - за държавния дълг, лихвените проценти, инфлацията, България е в нормата, сочат докладите. Не е изпълнен само критерият за валутния курс. Българският лев е вързан за еврото, тоест е стабилен, но това не отменя задължителния престой във валутния механизъм (ERM II), наричан още "чакалня на еврозоната", където страната трябва да остане поне две години.

И двата доклада съдържат част, озаглавена "Други фактори". Точно те разкриват най-добре защо България не е желана в еврозоната. Посочва се например, че инфлацията сега е ниска и в норма, но съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на цените - заради бързото вдигане на разходите за труд на единица продукция. "Тогава може се окаже, че България вече не покрива норматива", предупреждава ЕЦБ. Нарастването на заплатите трябва да съответства на растежа на производителността на труда, за да се запазят ценовата конкурентоспособност и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори. Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи, изтъква докладът.

Сред приоритетните задачи за българското правителство са значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. "Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес средата са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за повишаването на растеж", припомня азбучни истини докладът. И подсеща правителството, че трябва да вдигне скоростта и качеството на усвояването на еврофондовете.

Напомня се, че ако има бюджетни излишъци, те трябва да се спестяват за "черни дни", вместо да се харчат. Други ахилесови пети на България са борчовете и загубите на държавните предприятия, които може да легнат на бюджета, както и застаряването на населението, което ще увеличава разходите за пенсии, за социални грижи и за здравеопазване. Именно затова правителството трябва да бъде спестовно и да внимава с разходите. Специален акцент е поставен на нуждата от по-ефективно изразходване на парите за лекарства и медицински услуги.

Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране, както и за правна интеграция в евросистемата, критикува Еврокомисията.

Правителството и БНБ вчера не изразиха позиция по оценките на ЕК и ЕЦБ. От Министерството на финансите обещаха да публикуват становище по-късно.



ЗАСЕЧКА

Преди месеци правителство заяви, че до 30 юни ще направи заявка за допускане в "чакалнята" за еврото - ЕRM II. Но междувременно стана ясно, че и ЕЦБ, и членките на еврозоната настояват България първо да се присъедини към Банковия съюз, преди да получи виза за еврозоната. "Франция желае България да се присъедини към ERM II, но едновременно да влезе и в банковия съюз, което ще позволи да се наблюдава отлично банковата система на България", каза президентът Еманюел Макрон само преди дни на срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София. И вчера зам-.председателят на ЕК Валдис Домбровскис потвърди при представянето на доклада за конверегенцията, че членството в Европейския банков съюз е условие за допускане в еврозоната. Правителството и БНБ обаче не са съгласни с това обвързване. София упорито отбягва темата за членство в банковия съюз. Според някои коментатори основната причина е, че такова членство ще насочи прожекторите на ЕЦБ към банките в България, а това може да освети неудобни тайни за поведението и състоянието им.