Осениха ме едни мисли за европейското единство и по-точно за отците, основатели на ЕС, Шуман и Моне.
И още по-точно - Меглена Кунева ме подсети, че обществото има нужда от малко помощ и пътни знаци в европейската политическа и художествена мисъл. Г-жа Кунева не е обект на разработка в тази статия, цитирам я само защото идеята дойде от нейно интервю, където тя говори по различни европейски въпроси и споменава с пиетет имената на отците основатели - Шуман и Моне.
Значи първо, трябва да се каже, че отец Шуман не е оня Шуман, отец Моне не е импресионистът Моне, с Мане пък съвсем нищо общо няма и дори не може да рисува.
Композиторът Роберт Шуман е германец и казал за поляка Шопен, че "композициите му са оръдия, прикрити с цветя". Двамата нямат нищо общо с Шуберт, който е австриец и е живял по-рано.
Шопен, макар да звучи като да е на френски, всъщност е роден като Фридерик Франчишек шОпен, но понеже се шматкал из Париж и бил гадже на писателката с мъжко име Жорж Санд, станал Фредерик Франсоа ШопЕн. Полският вариант на фамилията му звучи шопски, но с шоплука Шопен съвсем нищо няма.
А Робер Шуман - отецът основател, е истински французин, не като Франсоа Шопен. Всъщност колко истински французин е, като е роден в Люксембург? Такива въпроси за един истински европеец са дребнотемие - Жан-Клод Юнкер също е от Люксембург и може да изнесе реч за европейското единство на френски, немски, английски, фламадски - и то на три кила бургундско, без да си плете езика.
И така - Роберт Шуман е германски композитор и (предположително) сифилистик, а Робер Шуман е френски политик от Люксембург, един от първите, които заговарят за нуждата от европейска общност на въглищата и стоманата, която е първообразът на ЕС. За него дори слухове няма, че е сифилистик.
С Моне и Мане работата също е сложна. И двамата са французи, и двамата импресионисти, и двамата са рисували "Закуска на тревата", а на всичкото отгоре се явява и още един Моне, пак французин, който пък е евроосновател. Той поне не е рисувал!
Да видим първо двамата импресионисти Клод Моне и Едуар Мане.
"Фейсбук" изкуствоведите обичат да остроумничат с една статийка, която се търкаля из интернета - "Кратка история на изкуството", според която двамата се разпознават така: "Моне - петна, Мане - хора". Това звучи оригинално, ала не върши работа, защото и Моне е рисувал немалко хора, да не говорим, че и при Мане се срещат петна. Така че, ако искате да ги разпознавате, просто се образовайте.
А отецът основател Жан Моне, както казахме, не е рисувал, но пък също като Жан-Клод Юнкер разбирал от коняк. Даже сигурно повече от Жан-Клод е разбирал, защото е роден в областта Коняк и бизнесът на семейството е бил точно с коняк - семейната фирма изнасяла продукция здравата, включително в САЩ. Ето тази област Коняк е полето, на което брендито и конякът се разделят, защото истинският коняк е бренди от Коняк, както истинското шампанско се прави в Шампан.
Европейските регулации за доказан географски произход не са от вчера!
За съжаление, не така стоят нещата с болестта катар, която може да се лепне както в Катар, така и във всяко друго кътче по света, където човек е любил, дишал с пълни гърди и се е радвал на живота.
Мислех да завърша тази студия с преход от Катар към Оман, Аман и Онан, обаче бездруго станаха много имената и само ще напомня на драгия читател, че Онан НЕ е баща на сексуалната доктрина "и сам воинът е воин", макар името му да е станало нарицателно за точно тази безвредна практика.
Грехът на библейския Онан също е "пилеене на семето", но не е индивидуално занимание, а грехопадение в екип и на латински се нарича коитус интеруптус.
Шопен, макар да звучи като да е на френски, всъщност е роден като Фридерик Франчишек шОпен, но понеже се шматкал из Париж и бил гадже на писателката с мъжко име Жорж Санд, станал Фредерик Франсоа ШопЕн.
Ся, нека да не забравяме, че бащата на Шопен си е чист французин от Лотарингия.
А понеже от 1815 г. (ШОпен тогава е бил на 5 годинки) Варшавското херцогство става част от Руската империя, може с пълно право да се каже, че е руски композитор, и с такова ударение са го наричали знатните дами, обичащи по онова време да говорят на френски.