Изразът "Всичко е цветя и рози" вече не е актуален. Затова пък "Гърди си с рози накичи..." властва. Но да караме поред. Първо виц за рози:

Запознанство по телефона. Стига се до среща.

Тя: Чакай, а как ще се познаем?

Той: Аз ще бъда с роза в ръката.

Тя: А пък аз ще бъда с наднормено тегло.

А пък те, розопроизводителите, протестират. Искат държавата да се намеси, да урегулира, да гарантира. В такива моменти човек може да се замисли доколко държавата трябва да се меси в пазарната икономика. Или пък, ако държавата субсидира тютюнопроизводителите, защо да не субсидира и розопроизводителите? Вярно, тружениците на тютюна си имат лоби в парламента, но защо и отдадените на розите да нямат? Тези хора са предимно от краища, за които най-подходяща е кандидатурата на патриотично-патриархално настроените политици, и понеже сега депутатстващите подобни вече си имат каузи и приоритети, належащо е за следващите избори да се създаде едно ДПР - Движение за патриотичност и рози. Тертип знае се от кого да се поиска, той така и така се оттегли, ще има време да стори хаир на прохождащи в занаята. Появява се въпрос - а дали е патриотично да се търси помощ от естествения враг на патриотично-патриархално настроените в политическия театър? Отговор с виц:

- Вие патриот ли сте?

- Да!

- Тогава защо децата ви са в Америка, а не в България?

- Моля-моля, не бъркайте патриотизъм с идиотизъм!

Начини държавата да помогне има много, при това, без да се бърка в пазарно-икономическите пазарлъци на замесените в розовия бизнес. Ето, на 24 май Бойко Борисов отнесе в Рим на папата 33 казанлъшки рози. Похвално, но защо толкова малко? Нима не можеше да метне в правителствения самолет няколко тона розов цвят, който да разстеле на площада във Ватикана, та да не се налага розопроизводителите да го сипят на площада в Стрелча? Ама тютюнопроизводителите щели да ревнуват. Няма, защото той е опитен политик и щеше да метне в самолета и съответното количество тютюн, който пък на връщане да разстеле на площада в Скопие например, те още не са в ЕС и тютюневите неща там са по-хлабави. Хем това ще е благовиден предлог да откара със самолета си македонския премиер, който му прави компания в Рим, та той после да му дължи услуга и да не може да му откаже, когато нашият... Но това вече е държавна тайна от голямата българска външна политика, затова продължаваме с виц:

В салона на самолет влиза мъж с пистолет в ръка и съобщава:

- Дами и господа, самолетът е отвлечен! Вече може да пушите спокойно.

Като говорим за намеса на държавата, тя е 100-процентова в държавния стълб на пенсионното дело. Добра или лоша, държавата е най-стабилният приятел на пенсионерите, макар и доста стиснат - българските пенсии, дори и с предстоящото увеличение, са си повод за протести. С какво обаче да посипват протестно родните пенсионери градските площади? Те дори и гневния възглас "Да ви пикам на пенсиите!" не могат да реализират, защото цялото количество от съответната течност отива в ДКЦ-то за анализ. От друга страна, пенсионерите традиционно са отговорни хора и държавата винаги може да разчита на тях, поне във вицовете: Обявява се акция в подкрепа на държавата! Кажи "НЕ" на пенсията!!!

Интересно, защо битува такова мнение за пенсионерите? Та нали преди някое и друго десетилетие днешните пенсионери са били младото поколение, което, знаем, е безотговорно и вятър го вее. Явно като те издумкат по главата с такава пенсия и ти идва акълът, но вече е късно, затова овреме да дадем полезен съвет на младите:

- Какъв съвет ще дадете на подрастващото поколение?

- Да не подраства.