Новият еврорегламент за защита на личните данни свари неподготвени редица български институции и създава затруднения на гражданите. Пациенти се оплакаха, че прегледите им се бавят заради искания да попълват декларации, че са съгласни болницата да ползва личните им данни. В Националната кардиологична болница например поискали от човек от Кюстендил със сърдечни проблеми първо да се яви лично и да попълни декларация, за да му насрочат дата за преглед. Това обаче означава значително забавяне на прегледа, както и двойно пътуване до София и обратно, т.е. оскъпяване. "Страшно много се затруднихме, защото се иска изцяло да пренастроим организацията на работа, защото ние предаваме информацията към НЗОК, към министерство, а данните за здравословното състояние на хората е чувствителна информация, която още по-жестоко трябва да се съхранява и да се пази от злонамерени действия", обясни пред "Дарик" д-р Неделчо Тотев, директор на болницата в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България.

В банките също настъпи объркване. На места служители обясняваха на клиентите си, че при всяка операция занапред ще трябва да попълват декларация, че са съгласни личните им данни да се обработват. Директорът на "Кредит Център" Тихомир Тошев уточни, че съгласно новия регламент банките ще трябва да искат съгласие за ползване на лични данни само при избор на нов финансов продукт: "Защото различните продукти ще изискват различни данни, които да предоставяте. Тогава ще ви се искат, оттам нататък - не", поясни Тошев.

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов призна, че някои фирми и ведомства се презастраховат с ненужни мерки за личните данни, подобни на случая с кардиологичната болница. Болниците могат да изискват подписването на декларация само ако искат да ползват личните ви данни за други дейности, които не са свързани със здравеопазване. А банките, веднъж получили личните ви данни, не бива да ви искат ново съгласие за ползването им при всяка нова операция, посочи Караджов. Според него възникналите затруднения са заради неразбиране, неправилно тълкуване на евроразпоредбите и страх от солени глоби. Шефът на КЗЛД изтъкна, че комисията няма да бърза да налага наказания, а ще насочва и ще помага. "Санкциите по еврорегламента целят да създадат превантивна среда, а не да затрудняват бизнеса или да го фалират. Максималната глоба е 20 млн. евро, но тя е за най-тежки нарушения. Санкциите ще се прилагат, след като се установи, че не може с други механизми да се отстрани определено нарушение, или когато то е станало вече съществено", подчерта Караджов по БНР.

Промените в българския закон за личните данни, с който трябва да въведем еврорегламента, все още са на ниво обсъждане. Проектът на МВР бе разбит на пух и прах от редица авторитетни организации, както и от гилдиите на адвокатите, застрахователите и на частните съдебни изпълнители. Според становищата им проектозаконът прокарва откровена цензура за медиите, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение и затруднения при ползването на публичните регистри.





БЮРОКРАЦИЯ:

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал, окачестви новия регламент като "допълнителна европейска бюрокрация". По думите му фактът, че все още не са приети промени в българския закон, създава притеснения у бизнеса. "Това е едно пререгулиране във връзка със защита на личните данни, което налага допълнителни административни и финансови тежести на бизнеса. В много случаи фирмите не са наясно какво трябва да направят точно, за да изпълнят изискванията на регламента", коментира той.