Тази сутрин властта се събуди от някакво много странно жужене. Беше тежък, монотонен и силно дразнещ шум. Властта отметна одеялото, нагласи възглавниците и се ослуша внимателно.

- Това - рече си властта, - ще са само бръмбари. И още по-точно - бръмбарите в главата на народа! Леле!

- Те, бръмбарите, не са от днеска там, ама много се чува вече, бе! Бръмчи, та пушек се вдига. Да се чудиш какво толкова иска този народ, бе, откъде се завъди толкова бръмбар!

Властта седна в леглото.

- Осигурихме най-цветните сънища на този народ. Така направихме, че стигне ли до леглото си, народът веднага започва да сънува. Кеф му да сънува свобода, равенство, братство или пък нова къща и кола. Най-голямо разнообразие от сънища му осигурихме и пак е недоволен.

Шумът ту усилваше, ту намаляваше. Властта я заболя главата.

- Искаха обещания - дадох им ги! Искаха да слушат хубави приказки - само такива им говорим! Искат да ходят по белия свят - отворили сме границите максимално, всеки излиза или влиза, когато му скимне. Ходят, където душа им иска, социални помощи им дават, пазят ги. Защо бръмчат толкова, бе?

Властта стана, отиде до банята и огледа умореното си лице в огледалото.

- Искаха да слушат басни за по-добър живот. Намерихме най-добрите разказвачи и ги турихме най-отпред. Искаха да печелят мангизи, без да бачкат и един час - осигурихме им най-добрите лотарии на света. Да лежат и да търкат билети, ама и от това са недоволни! Искаха да управляват най-кадърните, най-способните и най-можещите. И такива хора намерихме. Е, не се справиха с всичко, ама да си го кажем направо - те и очакванията на народа също бяха нефелни.

Властта пак се вгледа в зацапаното огледало.

- Искаха хляб за всички - има. Искаха зрелища - и това го има. Обича народът скандали - молим, по три на ден. Не иска народът мир - няма, няма и да има. Не им остават пари да плащат данъци, защото имат големи харчове по цигари, пиене и други такива - това леко го подминаваме.

- И сега какво? Бръмчат на високи обороти, искат да ни сменят, искат други да дойдат да управляват държавата, а народът пак да си щрака с пръсти!

- Ама той изобщо не се чува какви ги мисли! Само ние, властта, знаем какво има в главата на народа и сме сигурни, че това е дреб и перушина! Никаква мисъл няма в главата народна. Малко мъка по миналото, парчета от телевизионни новини, мешана скара и една торба псувни!

- Толкова много работа свършихме за народа. Отделихме го от комшии и роднини. Заляхме с партийна боя враговете му и сега той непрекъснато ги сочи с пръст. Убедихме го, че само ние сме най-честните, най-стройните и най-красивите. Успяхме да разделим мозъка от стомаха му и сега нямат никаква връзка. Разбра вече народът, че както има законно богати, така по нашите земи ще има и законно бедни!

Властта включи телевизора на новините, но намали звука до нула.

- Аман! - промърмори властта. - Много фира взе да дава този народ, бе! Уморих се едно и също да му дрънкам, да му говоря и да го галя по главата. Време е добре да запомни, че властта само за народа мисли, сън не спи, храна не яде и да си опича акъла, щото никой по-добре от нас не може да управлява!

Тръсна глава да прогони шума и се върна в леглото си.

- Налага се - рече властта - пак да набивам чемберите му! Още десетина минутки да дремна и после ще видят те - само на народ ще ми станат...

Не довърши думата си, зави се през глава и шумно захърка.