Каква е тази моя орисия, какъв е този мой трагизъм?! И днес гадаенето на изтъркани лотарийни талони показа, че не само няма да замина към екзотичен южен остров на борда на собствена яхта, ами дори няма да изплатя микрокредита и баналния месечен букет сметки. Така се разстроих, че даже като се звънна на входната врата, от първия път довлякох чехлите дотам и отворих. Беше някакъв с физиономия на вземащ. Той сигурно откри в мен даващ, защото каза:

- Знаете го, но да припомня: дължите за...

- Чакай, чакай! - прекъснах го овладяно, след което изригнах. - Не ви ли е срам да притискате хората?! Вие сърца нямате ли?! Съвест поне нямате ли?!

Той послуша, послуша, пък като спрях да си поема дъх, вметна:

- Не се вълнувайте! Понеже много хора реагират като вас, ние сме екип с психолог.

И в рамката на вратата се появи някакъв с много психологическа физиономия и съответния глас:

- Дишайте дълбоко! Борете се със стреса чрез колекциониране на марки...

Знам как да се отнасям с такива и затова веднага го прекъснах:

- Ей сега ще взема чука за пържоли и ще ви колекционирам главите!...

Психологът се намръщи, а и самият аз усетих, че изказването ми не е съвсем добре построено, особено логически. На първия обаче окото му не мигна, той на свой ред мен ме прекъсна незлобливо:

- Момент! Понеже много хора реагират като вас, ние сме екип и с полицай.

В рамката на вратата се появи и полицай. Разбрах, че съпротивата е безсмислена. Докато по един кинематографичен начин пред очите ми се заизнизваха всички неплатени сметки в този живот, задлъжнялото ми тяло се люшна, политна. Полицаят ловко ме сграбчи, подпря ме на стената, а психологът започна да ми прави вятър с някакво известие за просрочие. Основният персонаж сред тях ясно каза в ухото ми:

- Преди да сте преминали към по-драстични, окончателни състояния, трябва да ви известя, че нашият екип е подготвен за всичко! За мен е чест да ви представя поп Серафим!

Двамата благочестиво се отдръпнаха и до мен застана внушителен свещенослужител, разнасящ мирис на тамян.

- Изискува се от раб божий грешнаго-о!... - запя отчето.

Побягнах навътре в апартамента, пътем грабнах парче хляб, прекрачих перваза на прозореца и се спуснах надолу по улука. Стъпих на тротоара, огледах се и в този момент някой ме потупа по рамото:

- И сега какво?

- Какво?! - повторих глупаво.

- Сега ще разбереш, че екипът ни е добре премислен и в него има и ловец на глави!

Изтръпнах:

- Защо глави?! Откъде накъде глави?!

- Плащайте ги тези дългове бе, хора, само работа ни отваряте!

Той небрежно започна да чисти ноктите си с голям нож и аз изведнъж разбрах какво трябва да направя.

- А в екипа имате ли получател на подкупи? - попитах доверително.

Ловецът на глави се дръпна:

- Нямаме, разбира се, за какви ни мислиш! - После самодоволно добави. - Но имаме специалист по благодарностите! Много го бива!

- Какви благодарности?! - опулих се.

Той се загледа в някакво облаче:

- Например, че не сме те открили вкъщи.

Отначало ми прозвуча налудничаво, но като дадох на съответния специалист 20 лева, разумът възтържествува.