|
| Професор Антони Стоилов |
-----
- Вие сте специалист по правопис и правоговор, и се възмущавате, че днес има студенти, които боравят с около 200 думи речников запас. Откъде тръгна тази криза в езиковата ни култура?
- Министерството на образованието и науката чрез наредба е определило кои дисциплини са задължителни за изучаване, за да може да се добие квалификация за учителите. Сред тези задължителни за изучаване дисциплини обаче липсва такава, която да научи бъдещите учители да пишат и говорят правилно на български език.
- Затова ли се множат "нечленоразделните" студенти?
- Едната причина е тази. Учителска правоспособност, освен за начален и детски учител и по български език и литература, се придобива още и за учител по математика, по физика, по химия, по биология, по история, по география, по английски език, по немски език, по френски език, по руски език, по физическо възпитание и т.н.
- Тоест?
- Тоест учители основно стават студенти, които във вуза не са изучавали нито български език, нито правилата за писането и говоренето му. Да, академичната автономия дава възможност при изготвяне на учебните планове за придобиване на правоспособност "Учител по..." да се включи и такава дисциплина. Само че точно поради стремежа броят на общия хорариум в учебните планове да бъде максимално близък до законово установения, тя обикновено не се включва. От което потърпевши пак са само студентите.
- И какво да правим?
- Изходът е обидно очевиден - сред задължителните в държавните изисквания за придобиване на учителска правоспособност МОН да добави и дисциплина, която да запознае студентите с правилата за правопис и правоговор на съвременния български книжовен език. Каквото и да е нейното название - правопис и правоговор, писмена и говорна култура...Иначе няма оправия.
- А има ли и други, обективни причини за промяната на качеството на студентите ни?
- Съществен компонент в системата на образованието е средното образование. То е изключително важно и за качеството на самото висше образование. Преди 1989 г. в средното образование можеха, условно казано, да се обособят три групи ученици. Най-многобройна беше тази на учениците с умения и знания "в средата", т.е. на учениците с повече от прилично интелектуално и образователно ниво. Изключително надарените и тези с посредствени умения и знания очертаваха двете оставащи маргинални групи. С превес на надарените.
- Че не е ли така и днес?
- Не. Днес групите са само две, като тази в "средата" липсва. Едната част (по-малобройната) е на надарените, знаещите и можещите, а другата (изключително многобройната) - на посредствените, немалко от които - с отчайващо ниско ниво на знания. От средите на тези две групи ученици са принудени да набират студентите си висшите ни училища.
- Но как висшето училище може да поправи тези неща? Те са общодържавен кахър. А от друга страна вузът има автономия.
- Именно. Чрез членове в Закона за висшето образование държавата регламентира степента на своето участие в процесите на администриране и финансиране на висшето образование. Друга част от тези права чрез същия закон тя делегира на висшите училища. А системата на образованието, в това число - и на висшето, е твърде консервативна и затова - трудно поддаваща се на спонтанни промени. Вероятно това е една от причините Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения, даващ им революционни за времето си права, да просъществува едва непълни шест години. Най-вече защото ръководствата на отделни ВУ решиха, че държавата вече няма място в иначе държавните заведения и дадоха воля на фантазии, нерядко граничещи с абсурда.
- Например?
- Ами ще ви дам един пример. В ЗВО е фиксиран минималният брой академични часове, които трябва да бъдат заложени в учебните планове на специалностите, по които се придобиват образователно-квалификационните степени "Бакалавър" и "Магистър". С какъв хорариум ще се изучават дисциплините, присъстващи в тези учебните планове, МОН е оставило да определят висшите училища. Вероятно заради зачитането на духа на академичната автономия. Публична тайна е обаче, че броят на желаещите да се учат в родните ВУ намалява прогресивно.
- А това намаляване първопричина ли е? Не е ли следствие?
- За проблемите е причина, защото, като намаляват желаещите, намаляват и приходите на висшите училища. Та в отговор ръководствата намаляват броя на часовете в учебните планове, а ръководства на факултети - часовете по дисциплини в тях. Самите дисциплини обаче запазват, за да гарантират работните места на тези, които ги преподават. И се достига до там - базови дисциплини да се изучават с минимален хорариум, например от 30 ч. При предишен 90. Основният губещ е ясен - студентът. За да се прекъсне тази практика, е редно МОН, като представител на държавата в държавните висши училища, които тя финансира, да определи за всяко професионално направление в държавните ВУ кои дисциплини са базови, както и минималния хорариум за всяка от тях. В противен случай броят на ВУ, които изготвят учебни планове в интерес на преподаващите, а не на учещите в тях, ще расте.
- А т.нар. дисциплина защо страда? Защо част от студентите просто не ходят на лекции?
- В стремежа да си осигурят максимален брой студенти (с други думи - максимални приходи от студентски такси), ръководства на висши училища са склонни на все повече компромиси по отношение на студентите, включително и към посещаемостта им на учебни занятия.
- Има ли напълно празни зали?
- Средно участващите редовно в учебния процес обикновено варират от 25 до около 50 процента от приетите да се учат. Останалите или посещават занятията епизодично, или просто не ги посещават.
- Ами може би се готвят вкъщи, не става ли и така?
- Да, в това не би имало нищо нередно, ако на семестриалните изпити тези отсъстващи студенти показваха необходимите знания, вследствие на което полагат успешно изпитите си и преминават в по-горен курс. Последните два компонента от посочените три наистина се наблюдават все по-често - расте броят на тези от тях, които успешно вземат изпитите си и преминават в по-горен курс. В много от случаите обаче знанията им или липсват, или са крайно недостатъчни. Но пък трябва да има студенти, които заплащат семестриалните си такси, за да имат ВУ ако не нормални, то поне що-годе някакви финансови постъпления, които да обезпечат съществуването им. Поради което все по-често факултетни ръководства и ръководства на висши училища къде негласно, къде недотам негласно толерират подобен тип преминаване от курс в курс.
- Толкова ли е зле?
- Разбира се, казаното далеч не означава, че всички студенти завършват обучението си по този начин и с такива знания. Слава на бога, все още има такива, за които редовното участие в учебния процес и придобиването на истински знания е въпрос и на чест, и на личен престиж, и на гаранция за успешна професионална реализация. Думата обаче тук е не за студентите от двете споменати категории, а за ръководствата, които не противодействат на този начин на придобиване на образователно-квалификационна степен. В резултат на което все по-реална става възможността доскоро висши училища с нормално осъществяван учебно-научен процес да се превърнат във виртуални - с водещи се на списък студенти, които не посещават учебните занятия. И чието основно задължение се свежда само до заплащане на семестриалната такса. По този начин от една страна се демотивират наистина способните и търсещите студенти. Защото се оказва, че и да знаеш, и да не знаеш, завършваш. Вследствие на което и едните, и другите, се явяват на пазара на труда с диплома за завършено висше образование.
- А там какво?
- Там, ако пазарът на труд е нормален, ще е без особено значение, защото нормалният пазар не се интересува от дипломата, а от знанията и уменията на приносителя й. Но и на пазара не е така. А от друга страна, преподавателите, от участници в пълноценен учебен процес постепенно се превръщат по принуда в участващи във фарс. Което е най-сигурният начин трудът на изграждани десетилетия ерудити да се обезсмисли, а те самите да се демотивират и разколебаят в смисъла на това, което вършат.
- И как да се спре този процес?
- За да не се случи това, е необходимо някой да предложи на МОН да въведе държавно изискване присъствието на студентите на занятията да се обвърже с финансовата издръжка на висшето училище.
С ясното съзнание от страна на предложилия го, че ще бъде изгорен жив от своите работодатели.
