Наскоро се сблъсках челно с размислите на професора от Свободния университет в Берлин и шеф на тамошния Център за глобални политики Клаус Зегберс. Човекът бе поканен някъде, за да говори по любимата си тема - възхода на популизма в Европа - и си свърши работата според очакванията - громеше новопоявилите се неортодоксални десни и консервативни политически движения, които ние наричаме просто "популистки" и "крайнодесни". Те предлагат прости решения, които по правило са трудно изпълними, те са одиозни личности, с крайни искания, проповядват враждебност вместо мир, изпомпват страховете на хората, говорят за национални интереси вместо европейска солидарност, борят се не само срещу мигрантите, но и срещу мултикултурализма, насаждат омраза, обясняваше Зегберс.

И той, въпреки типично кабинетното му обяснение на реалността, въпреки клишета, оформящи утопичния му неолиберален свят, беше прав. След появата на бежанската вълна преди няколко дни ЕС бе залят и от вълна на десен популизъм, който неспирно предъвква приказката за края на цивилизацията, за течащата ислямизация на добрата стара християнска Европа и т.н., и т.н. - абе ще се мре. Най-добре е да се затворим като Енвер Ходжа, но да не позволим на варварите да разрушат туй прекрасно нещо, което сме сътворили.

Проблемът на Зегберс и всички подобни профилирани наблюдатели е, че тенденциозно избягват цялата картина.



А тя е ясна - всички насаждат страх



Всяка партийна пропаганда работи така - насажда страх. Независимо дали говорим за християндемократи, либерали, комунисти, зелени или националисти...

Всяка нормална пропаганда е обърната към масите, а не към интелигенцията. (Казвам "нормална", защото има партии, вкл. в България, които не могат да разберат, че за да имат някакъв успех, трябва да напуснат зоната си на елитарен комфорт - примерно "градската ни десница"). За да достигне до реципиента, нивото на пропагандата винаги се съобразява със способността на възприятие на най-ограничените нива на масата. Това не е нещо ново и не е открито от Гьобелс. Здравият разум никога не може да победи пропагандата, защото е в малцинство. А най-лесният начин да се продаде една идея е пропагандата да играе със страховете на хората. Обратното също е важно - там, където ви насаждат страхове, става дума за пропаганда.

Зегберс ви говори за страховете, които внушава крайната десница - прав е. Ако Зегберс продължи напред с разсъжденията си, твърде е възможно да стигне до следващата пропаганда - на неолиберализма. Тя е ясна като бял ден - тук така добре си живеем, всичко е точно, но ще дойдат или руснаците, или AfD, или Тръмп и ще развали хубавата ни къщичка. Дайте да се обичаме, да бъдем приятели, какво значение имат религиите, семейството, пола и т.н. Неолибералната пропаганда изисква толкова остро толерантност, че за кратко време се превърна в



най-нетолерантната политическа философия



Направо ще ви откъснат главата, ако се отклоните от правата вяра. За неолибералите Русия е империя на злото, която няма никаква друга работа, освен да продължи завоевателската си политика - Абхазия, Крим, Сирия... САЩ са приравнени до Тръмп, Китай е далекоизточно зло, което по-добре да игнорираме.

Неолиберализмът обезсмисли останалите политически течения - християндемократите в Германия вече са либерал-консерватори, Макрон представлява социаллиберали, в Холандия на власт са консервативни либерали, в Белгия са просто либерали.

От трета страна наднича руската пропаганда - тя също е ясно изразена: Русия е единственият остров на нормалността. Всички други - от "гейропа" през Атлантика, отдавна нямат абсолютно никакви ценности. Да, казват руснаците - имаме известни трудности, предимно икономически, да, странно е, че имаме газ и нефт, но сме бедни, но пък това е така, защото имаме санкции. Но пък ни дреме за санкциите, щото имаме С-500 "Прометей" и МБР "Сармат". Русия при Путин не просто държи да се върне на голямата сцена. Тя не просто иска да се докаже като втория център на света и трети Рим, тя фактически прави това.

Освен либерална Европа и нова Русия на сцената имаме и Доналд Тръмп, при когото не знам колко е редно да се говори за смислена пропаганда. При него ситуацията е "каквото ми е на езика, това ми е на "Туитъра". Там е "аз съм Америка, каквото правя аз - това е добро". Няма как да се сложи знак на равенство между Тръмп и партия, примерно републиканците, той е абсолютно самодостатъчна бойна единица - при него няма "партийна пропаганда". Тръмп е търговска марка, която се саморекламира. Дали тази марка ще се разрасне до някаква партийна алтернатива - има време, ще видим.



Пренесете се в София



Тук имаме ГЕРБ, но тя е типична лидерска партия. Борисов е себедостъчен като Тръмп, без него ГЕРБ едва ли би просъществувала дълго. Но все пак Борисов вече има зад себе си пропагандна машина, която общо взето повтаря няколко рефрена - комунистите (БСП) са крадци, дано не се върнат, а десните са малки софийски смешници, които себе си не могат да оправят, камо ли държавата. Т.е. няма спасение извън Борисов, страх дебне извън ГЕРБ.

БСП, разбира се, има своите дългогодишни пропагандни традиции, там работи стара машина, която, в интерес на истината, през последните 10 години силно зацикли. Няма много смислени идеи, а и да се появят, не могат да се комуникират така, че да стигнат до хората. Там рефренът е ясен - ГЕРБ са крадци. Дори и да направят нещо - магистрала, метро - те ще откраднат повече обществени средства, отколкото са вложени. Освен това ГЕРБ са жалка марионетка на "началниците", хора без достойнство. (Разбира се, БСП са жалка марионетка на други началници, отговарят от ГЕРБ).

Имаме и градските жълтопаветници, които смятат, че Бог лично ги е дарил на простите българи. Че ги е пратил в София само за да обяснят някои важни неща на простолюдието. Примерно, че 100% от Пирин ще бъде застроен с хотели и пътища. Или че България може да мине и без АЕЦ-и, и без вятърни перки, и без ВЕЦ-ове. Щото сме прости и ни трябват само батерии, примерно.



Партийната пропаганда е повсеместна и незаобиколима



Тя е деструктивна и противоречаща на всяка нормална логика. С партийна пропаганда диалог не се прави, затова тя е сведена за изпълнение на чугунени хардлайнери или шепа тролове. Но проблемът не е нерешим. Много държави, осъзнали, че няма да получат нищо градивно от партийната мисъл, която тъй или иначе ще възседне делегираната демокрация, са сложили спирачки. В Швейцария има 7 министри, от които се избира президент, който е на поста 1 година - от 1 януари до 31 декември. Работи ли американската политическа система, въпреки опита на Тръмп да я направлява - работи перфектно. Законодателната власт работи без проблем, съдебната власт не се е спряла за миг, дори медиите са абсолютно недосегаеми за Тръмп. Бащите основатели са измислили такава самоконтролираща се система, която трудно може да поддаде на авторитарни тежнения. Значи - има начин.

Вижте САЩ и сравнете ситуацията с европейските страни със силна президентска власт - примерно Русия, Турция, Франция. В Европа целият политически модел е доста по-зависим от пропагандата на управляващата прослойка.

Накратко - демокрацията е като новопоставено улично осветление в България, което три дни по-късно е изпочупено. Не, освен хубаво, всяко нещо трябва да бъде идиотоустойчиво. А демокрацията трябва да бъде устойчива на политици.