На 45 г. и 161 дни Есам ел Хадари стана най-възрастният участник на световни първенства. Вратарят на Египет дори спаси дузпа в мача срещу Саудитска Арабия, но мачът завърши със злощастна загуба с 1:2 след гол в добавеното време.

"Днес аз съм най-щастливият човек на света, но и много съжалявам за феновете и всички в Египет. Моите колеги ми дадоха възможност за този рекорд, но жалко че не постигнахме желаните резултати. Извинявам се на всички египетски фенове за загубата", каза Ел Хадари, след като записа името си в историята.

А можеше и да не го запише, ако сам не бе направил невероятни спасявания в решаващия квалификационен мач с Конго, преди Мохамед Салах "да се спусне от небето" и да отбележи победния гол за 2:1 в 95-ата мин., с който Египет се класира.

На световното Ел Хадари е по-възрастен от трима треньори - Алиу Сисе (Сен), Младен Кръстаич (Сър) и Роберто Мартинес (Бел). Първия си мач за Египет той изигра още през 1996-а, 10 месеца преди да се роди националът Рамадан Собхи. "Играх с три поколения футболисти. И на 45 се чувствам както настоящото поколение в тима", казва вратарят. В Русия той можеше да е съотборник със зет си, тъй като халфът Махмуд Абдел Монейм, известен като Караба, миналата година се сгоди за дъщеря му. Но преди два месеца годежът бе развален, защото се оказа, че Караба има връзка и с египетска актриса.

За да е в добра форма, Ел Хадари спазва строг режим: правилно хранене, персонален треньор и ледени вани поне по 20 минути дневно. И признава, че заради футбола отделя на жена си и петте им деца (най-малкото е на 4 г.) по-малко време, отколкото трябва.

Често го наричат "най-добрият вратар в историята на Африка". И има основание: за 25 години той има 37 трофея, сред които 4 Купи на Африка, 4 в Шампионската лига на континента, 8 титли на Египет. Три пъти е бил вратар №1 за Купата на Африка (2006, 2008, 2010). Държи и рекордната "суха" серия в турнира - 10 ч. и 53 мин.

Ел Хадари е роден в северното градче Кафр ал-Батих ("Градът на дините"), прославил се обаче с производството на мебели. Бащата на Есам имал малка работилница и му натяквал: "Или учи усърдно, или помагай за мебелите". Но момчето избрало футбола и си усложнило живота - пропускал часове заради мачове, раницата му била пълна с учебници, но и с екипи, които перял в близката река, за да не ядоса родителите си.

Когато станал на 17, го поканили във втородивизионния "Думят". Цяла година криел от баща си, че тренира и играе за професионален отбор. А за да стигне до клубната база, бягал по 7 км на отиване и на връщане. На първата тренировка в "Думят" му дали вратарски ръкавици, а той никога не бил пробвал и скоро заявил, че иска да пази с голи ръце, понеже не може другояче.

През 1993-та Ел Хадари дебютира за първия отбор на "Думят", скоро бил извикан в националния отбор. Още нямал кола и на сбора го закарал един съсед със старичко "Пежо". Две години по-късно Есам подписва с местния гранд "Ал Ахли". За 12 г. изиграва 510 мача и даже вкарва един гол. През 2008-а, когато е вече на 35, получава оферта от Европа. Заминава за швейцарския "Сион" срещу €300 000, но "Ал Ахли" не признава трансфера, а гневни фенове настояват Есам да бъде изваден от националния отбор. ФИФА постановява, че вратарят е нарушил договора си с египетския клуб, и го наказва за 4 месеца, а "Сион" е глобен с €900 000. Ел Хадари се връща в Египет, там сменя 5 отбора, а после преминава в саудитския "Ал Таавуон".

"Покойният ми баща ми каза, че мечтата му е да ме види на световно първенство. В последния мач играх и за него и много искам той да ме гледа отнякъде и да се гордее с мен", заяви Есам ел Хадари.