Законопроектът за създаване на Българска автомобилна камара, внесен в Народното събрание от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти", е оттеглен. Това обяви в края на миналата седмица председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, съобщи Инвестор.бг. Определяният като лобистки проект доведе до серия от протести на автобусни превозвачи и на част от транспортните фирми. Зад него обаче застанаха големите превозвачи, които от своя страна заплашиха с контрапротести.

Точно преди седмица София осъмна под заплаха от блокада от 250 автобуса и 150 камиона на фирми, които оспорват създаването на камарата. Те заплашиха, че ако не бъдат чути, ще последват затваряне на границите и блокади на основни пътища. След спешна среща с премиера Бойко Борисов нареди законопроектът да бъде оттеглен и да се търси компромисно решение, а превозвачите спряха протеста си.

"Изтегляте законопроекта, всички заинтересовани страни сядате в спокойна обстановка и го довеждате дотам, че секторът да бъде успокоен и дисциплиниран", нареди Борисов на депутата от ГЕРБ Станислав Иванов, който, освен че е сред вносителите, е и шеф на транспортната комисия в парламента. Така и не бе обяснено как премиерът, който по принцип е подчинен на Народното събрание, нарежда в ултимативен тон да бъде променен законопроект, който дори още не е обсъждан от депутатите.

В спорния проект се предвиждаше обединяването на многобройните браншови сдружения в сектора в една-единствена камара, в която членството да е задължително за всеки, който иска да се занимава с превоз на пътници и товари. Предвиждаше се държавата да делегира част от контролните си функции на новото сдружение, като например то да предлага на министъра на транспорта на кого да бъде издаван лиценз и на кого да се отнеме, както и да има право да проверява дейността на транспортните фирми. Законопроектът е лобистки и целта му е да изтласка от пазара малките превозвачи, алармираха представители на автомобилния бранш. Според тях истинският автор са големите транспортни компании, които искат да увеличат пазарния си дял. Недоволните посочват, че задължително членство в професионална организация е допустимо само за регулирани професии, където има изискване за минимална квалификация, докато в случая на практика лицензирането и контролът ще се извършват от преки конкуренти. Бе сезирана и КЗК, която започна проверка за погазване на антимонополното законодателство.