Още един спорен законопроект, който налага нови тежести върху бизнеса и гражданите, е на път да влезе в парламента. "До края на тази сесия в Народното събрание ще бъде внесен проектът на закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието", заяви наскоро министърът на земеделието Румен Порожанов. Той е твърдо решен да направи това, въпреки критиките на застрахователните компании по новите разпоредби, отправени по време на общественото им обсъждане.

С новия закон държавата възнамерява да създаде държавно предприятие, което ще управлява специален фонд за финансиране на дейностите по борба с градушките. Фондът ще се пълни от няколко източника. В него ще влизат средствата, които в момента държавата отделя, плюс задължителни вноски от земеделските стопани - по 0.50 лв. на декар. Освен това застрахователните компании ще бъдат задължени със своеобразен нов налог - те ще превеждат 0.8% от премийния приход по Автокаско и имуществените застраховки срещу пожар, наводнения и кражби.

Намеренията са така от догодина да се вдигнат двойно средствата за борба с градушките - от сегашните 13.7 млн. лв., които се осигуряват от бюджета, на 28 млн. лв. От тях 6 млн. лв. трябва да бъдат осигурени от застрахователните компании. Те от своя страна веднага пресметнаха, че това ще доведе до поскъпване с около 5% на едни от най-масовите застраховки - каско и имуществените.

От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обявиха мерките в проектозакона за неефективни, социално несправедливи и антипазарни. Според бранша добросъвестните потребители, които нямат нищо общо с агросектора, ще трябва да плащат по-високи премии, за да обезпечават мероприятия по защита на посевите на земеделските стопани, включително и тези, които не са застраховани. В същото време подобен модел демотивира земеделците да застраховат реколтата си срещу природни бедствия, което е нормалната практика в развитите страни. "От нашия опит до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Така на практика застрахователите и застрахованите лица ще финансират превенция за големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки", посочват от АБЗ.

И до момента авторите на законопроекта от агроминистерството не са потърсили застрахователните компании за разговори, нито са взели предвид техните възражения. От мотивите на авторите става ясно, че от задължителната вноска на земеделските стопани в новия фонд за борба с градушките се очаква годишно да влизат 13.5 млн. лв. Такава вноска ще се събира само от земеделски стопани, които обработват земя и трайни насаждения, заявени за подпомагане по схемата за единно плащане на площ, които по данни от 2016 г. са 61 473.

С новите мерки аграрното министерство се поставя за цел да защити от градушки почти 100% от обработваемите площи. Сегашната система покрива 17.3 млн. дка от територията на страната, от които 10.6 млн. дка са обработваеми земи, трайни насаждения и смесени площи. Целта е защитата да обхване 90 млн. дка, от които 36.6 млн. дка обработваната земя. Това ще стане с по-голям брой ракетни площадки и използване на специализирани самолети срещу градоносните облаци там, където няма площадки.

Според агроминистерството именно за това се налага и участието на застрахователните компании в системата за противоградова защита. Покриването на цялата територия на страната, включваща и самолетен способ, гарантира превенция срещу градушки и върху населените места, което ще понижи съществено риска от поражения от градушки, а оттам и размера на изплащаните от застрахователни компании обезщетения, посочват от земеделското министерство. Към законопроекта обаче липсва оценка как новите разпоредби ще се отразят на застрахователния пазар - нито като спестени разходи от щети от градушка в урбанизираните територии, нито като допълнителни технически резерви, които трябва да направят застрахователите заради новите отчисления.

Застрахователните компании припомнят, че с предишния министър на земеделието Десислава Танева, също от ГЕРБ, вече е бил договорен модел, приемлив и справедлив за всички страни. Той предвижда въвеждане на задължителна застраховка на дотираните площи от страна на стопаните, като от нея застрахователите заделят в специален пул определен процент за превенция на градушки.