Ако не друго, през последните трийсетина години българската политика успя да натрупа сериозни традиции в популизма. Преминало през какви ли не превъплъщения, днес явлението е на път да придобие повсеместен характер и да измести всякакви разумни аргументи. Това, разбира се, е отдавна известно, но понеже глупостта е много заразна, от време на време е добре да поспираме и да се вглеждаме в нея.







"Див популизъм"







Един от най-разпалените парламентарни дебати миналата седмица бе предизвикан от следното предложение, внесено от председателката на голяма опозиционна партия: парламентът да се откаже тази година от предвидената в правилника му ваканция през август, за да приема социални закони. Мотото: „Докато хората страдат, вие лежите по плажовете!". Идеята не е нова - през годините едни и същи политици, според това дали са на власт или в опозиция, са били и „за", и „против" нея. Тя звучи човеколюбиво и самоотвержено, но е практически безсмислена, понеже прекараните повече часове и дни в парламента не са гаранция за нищо добро. А и истинският проблем се състои в това, че откъм работещи идеи и решения мнозина са си в постоянна ваканция.



По този повод друг партиен лидер определи като „див популизъм" твърдението, че „за 30 дни ще решиш това, което за години не си решил". И е напълно прав. Само че самият той работи усилено в същия жанр. Докато парламентът обсъждаше вота на недоверие (също толкова безсъдържателен, но силно емоционален „дебат"), лидерът заведе депутати от партията си „да свършат нещо добро за хората", като запълват дупки на символично подбраната за целта улица „Милосърдие". Също толкова безплодна и лицемерна имитация на загриженост, която някакъв потребител в социалните мрежи бе озаглавил така: „Дупки запълват дупки".







Заблуди, измислици, лъжи







Ето и примери от друг популистки жанр - този на подвеждащите измислици. Освен димката с парламентарната ваканция, споменатата вече партийна лидерка си бе подготвила и една енергийна тема (от тези, които в България действат безотказно): енергийният регулатор не бил обърнал внимание на внесената от партията й подписка за прекратяване на сделката за ЧЕЗ, което пък най-вероятно било свързано с (минималното) поскъпване на тока от 1 юли. Тя прекрасно знае, че няма как една партийна подписка да прекрати частна сделка (каквато и да е тя), че регулаторът няма как да се произнесе нито за подписката, нито за сделката, понеже няма законова база за това, както и че определянето на цената на тока (всяка година по това време) няма нищо общо с темата. Което изобщо не й попречи да потопи в безумна истерия още 2-3 дни парламентарно и медийно време. Накрая спретна и „спонтанен граждански протест" срещу новите цени. Протестът можеше да се свика пред посолството на Русия, откъдето идва по-скъпият газ (а с него и по-скъпият ток). По същата логика и със същите изгледи за успех може да се организира и протест пред Министерството на околната среда заради неспирните дъждове.



Партийният лидер с дупките пък не без успех се опита да отвлече в глухата линия на безумните аргументи „дебата" за модернизацията на армията, като подкрепи позицията си срещу купуването на нови самолети с актуалното международно положение. „Вижте, от вчера международна новина номер 1 в света е, че Тръмп се среща с Ким Чен Ун и говори за разоръжаване. И казва: това е страшна договорка, изключително полезна за целия свят. (...) Излиза шефът на ООН, ние сме страна, членка на ООН, и той казва: светът трябва да се разоръжава", заяви въпросният партиен лидер в национален ефир.



Друг партиен лидер (и военен министър) му отговори, че понеже разбира от лекарства, е „по-добре да си пие хапчетата, вместо да се занимава с българската армия". И е напълно прав. Само че самият той също работи усърдно на същото поле. Миналата седмица „се разписа" с твърдението, че Световната здравна организация се канела да легализира педофилията. Което, естествено, е откровена лъжа. Но колко хора знаят чужди езици и ще си направят труда да го проверят?







Тежки последици







Списъкът с подобни бръщолевения е безкраен. И се допълва всеки ден. А ефектът се умножава многократно от факта, че авторите им се ползват с неспирното благоволение на медиите, в които човек вече трудно може да попадне на нормален глас.



Естествено, всичко е опаковано в благовидна идеологическа обвивка. Едни се представят като борци срещу „либерално-мракобесните нови тенденции", други твърдят, че се борят срещу глобализацията и „безчувствената към проблемите на хората десница", трети - срещу корумпирания елит, от който те не били част. Нищо подобно. За да се докопат и задържат във властта, всички те всъщност водят битка срещу здравия разум. И я печелят.



Запълващият дупки противник на новите самолети твърди например, че бил направил „една бърза социология", която показала, че 97% от българите мислят като него и „не биха изхарчили българските пари за въоръжаване". Нищо чудно да е прав. Замислете се само колко пъти за последните трийсетина години мъдрият български избирател „се излъга" и вкара в парламента (а напоследък и в Европарламента) партии и партийки ментета, всевъзможни политически търчи-лъжи, които си сменяха мнението и се пребоядисваха през ден. А всъщност „качествата" им се виждаха с просто око от 100 километра. Някои си изпълниха задачата, след което изчезнаха да си консумират кротко натрупаните блага. Други останаха и до днес. Макар и добре разработени, организирани и финансирани, едно време те все пак бяха изолирани явления. Днес се превърнаха в мнозинство и вече дори имат място в правителствата.



Последиците от това са тежки. Системното заблуждаване на „широките народни маси" с измислици, раздухването на фалшиви проблеми и фалшиви решения отравят трайно цялата обществена среда. А това прави решаването на реалните проблеми много трудно, невъзможно дори.