Редактирано от - steppenwolf на 10/6/2003 г/ 00:29:21

---

Теми от въображаем дневник

Евгений ДАЙНОВ

Като малък завиждах благородно на хора, способни да водят дневници. Представяте ли си: минават се десет, двадесет, тридесет години и - хоп - можеш да възстановиш по записките си какво си правил в някакъв дъждовен следобед в пионерски лагер в Долна баня.
Величествено!
Да не говорим за по-важни дати. Къде си бил например, като си чул вестта за смъртта на Елвис (това го помня, бях по средата на пътя между Лондон и Чичестър), на Джон Ленън (не помня къде съм бил - като не водя дневник), на Линърд Скинърд (бях в леглото и пушех забранени вещества), на Стиви Рей Вон (не помня). Какво си гледал, като си разбрал за свалянето на бай Тошо (гледах през прозореца на тролей 2 към тогавашния унгарски ресторант на „Раковски“, понастоящем Happy Grill).
Завиждам на дневниководещите, но никога не мога да се организирам да стана един от тях. И все пак - в момента слушам нещо като свой дневник от тъмните времена на отвратителната и депресираща зима. С помощта на съвременната техника - лаптоп Toshiba и достъп до KaZaa плюс дискове за по 60 стотинки - съм извъртял, оказа се, няколко двойки сборни диска, с които съм маркирал достатъчно ясно своите душевни състояния - от точката, в която съм опрял гръб в стената и или се отказвам, или решавам, че няма да се дам, до възстановяването на душевната ведрост и появата на слънчевия диск в небето над столицата.
И съм озаглавил сериите достатъчно ясно, за да си личи, че рокендролът макар only rock'n'roll е единственият възможен начин на живот за свободните хора в XXI век.
Първата серия - Almost But Not Quite (Dead Yet) - е наситена с взривообразни китарни групи. Няма накъде да се отстъпва, зад нас е стената и пътят е само напред и нагоре. Започва, както подобава, с последната артилерийска отбранителна линия - парчето Theme From an Imaginary Western, написано от Джак Брус - „Крийм“, но в изпълнение на живо на Mountain на фестивала в Уудсток.
С помощта на тези два диска не съм се сринал като купчина парцали. Следващата серия се казва доста по-уверено - Still Alive and Well по парчето на Джони Уинтър.
Помните какво се казва в него: „Може и невинаги да си личи, но съм жив и мърдам.“ Нещо такова.
Следва двойката дискове The Boys Are Back In Town.
Да не се изпитваме - това е от въпросния албум на възмутително добрите „Тийн Лизи“. И накрая - слънцето се е върнало, не съм се дал и този път, напротив, имам си нова татуировка и съм почнал нова книга, и съм възстановил китарната си форма и даже ще свиря по клубове с едни пичове - следва наглата двойка дискове под заглавие The King Bee. Настроението не е младежко-наглото на варианта на „Ролинг Стоунс“ от 1964 г., а мъжко-увереното на варианта на Mahogany Rush петнадесетина години по-късно.
А после - после се отпушва позитивната енергия и се разбира, че вселената е изцяло добра и можеш, ако искаш, да си искаш от нея само добри неща. А не, както ние си мислим, задължително за секунда светлина после да заплащаш минута гадости. Като пуканки от микровълнова излитат сборните дискове The Guitar Album, Summer of 2003, Santana Summer, Summer of 2003 - The Nice Guys (тук са всякаквите Джон Себастиан, „Кросби, Стил, Неш & Йънг“, самият Нийл Йънг, Aл Стюърт, JJ Cale, Боб Дилън и подобни светли образи).
Кой дневник е по-важен? Онзи, воден с букви и думи и описващ дни и събития, или онзи, воден с рокендрол и описващ по-важни неща - състоянието на духа и на вселената?
All the dancing and the singing
And the music that they play
All the fire that they started
And the girls, to whom they pray…
Това е от въпросното парче за имагинерния уестърн.
Свири се във фа диез минор.

---

Редактирано от - steppenwolf на 11/6/2003 г/ 07:55:04