На пръв поглед пресата е пълна със сериозни неща, а на втор - палавее със страшна сила.

Гостуването на Хуан Карлос, когото според "Труд" в Испания наричали "краля-комунист", е топвизита за медиите. Един вид - "Кралят-комунист", както му казват испанските консерватори, ще гостува на "Царя-премиер", както го наричат българските иронизатори.

Но царят-премиер изобщо не е гол пред стрелите на ирониите, защото според списъците на вестниците имал бая имане. А мутмилионерството е добра броня пред политически и журналистически маскарлъци.

Изобщо мултито е и броня, и тема.

Досущ Майкъл Чорни - другото мулти.

Г-н Чорни пред "Стандарт" се съкрушава от "бедността, която унижава народа", и "престъпността, която залива улиците ви". И Симеон се съкрушава, и двамата имат паспортни разправии, и двамата са бизнесмени, и двамата лягат-стават и искат да оправят страната...

Хем унисон, хем парадокс, чак подозрително. Всичко, що е мулти, е угрижено и страда, чак гине понякога, а всичко, що не е, тъне в лъчезарие.

Всъщност, драги читателю, както войната, така и отношението към г-н Чорни е безпогрешен индикатор кому откъдя падат каймета. Ама това е друг разговор, като за драма - "Жълто и чорно".

"Труд" също драматизира; пак гърми, че отвлекли българка в Македония.

МВнР да не е слънце да огрее хем НАТО, хем ЕС, че да се занимава и с всякакви българки бе, колеги!

Под жълтото слънце на летния възторг най-добре се е изтегнала "Дума". Хем се грижи за децата - пише за детската асамблея и т. н., хем цяла страница "секс" е изпраскала, и под новината за първия хомобрак в Белгия е опнала пълната програма на телевизия XXL. Аферим, другари, тази демография трябва да се оправи. То децата от секс стават, я.

Пък на втора страница там млади социалисти се застъпват за правата на гейовете. Жълто, чорно, синьо и червено: чак ни се замрежи взорът от багри.