Те не са българи, но голяма част от тях имат и българско гражданство. А за България говорят с любов - както се говори за родината, когато си далеч от нея. Това са турците - изселници.

По данни от проучване на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия с централен офис в София между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 000 мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари). В периода 1913-1934 г. според регламентирана от международното право договореност годишно се изселват 10-12 хиляди души. В периода на войната 1940-1944 г. - около 15 000 души. Насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 000 турци емигрират в Турция. След подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства между 1968 и 1978 г. над 130 000 души заминават за Турция.

Най-масовата миграция е от 1989 г. Тогава около 360 000 турци се преселват от Одрин нататък, подгонени от т. нар. "възродителен процес". Малка част от тях се завръщат по родните места след падането на режима на Тодор Живков. Но близо 240 000 се установяват постоянно в Турция. В периода 1990-1997 г. тежката икономическа депресия в България оставя без препитание турците от етнически смесените региони у нас. "Скритото изселване" - с временни и туристически визи, обезлюдява със страшна сила най-вече Източните Родопи. Над 60 000 души успяват да се заселят в южната ни съседка и да намерят поминък там. Почти половин милион български турци общо са емигрирали в Турция за периода 1989-1997 г.

Те отнасят там дипломите и уменията на специалисти с висше и средно образование. Те са амбициозни и с цената на много лишения и къртовски труд успяват да се вкопаят в новата и в началото враждебна за тях среда. Те са "портиерите" и мостът за контактите на двете държави.

Много са турските политици, които признават, че нашенските изселници са носителите на европейското мислене и качества. Много са и политиците там, получили солидно образование в България и намерили поле за активна реализация в Турция. Или пък са преки потомци на изселници. И говорят за това като за привилегия. В често менящия се парламентарен състав на съседката винаги има около 70 депутати с биография, започваща от България, твърдят познавачи. Много са и артимената, родени и изградени у нас, а после вписали се ясно в културния афиш на Турция.

Стотици хиляди са пък онези, които ще те заговорят на чист български в хотела, в ресторанта, в магазина, на пазара, в кметството, в полицията, в луксозния бизнесофис и къде ли не още. Те са разпилени в Одрин, Чорлу, Текирдаг, Черкезкьой, Гебзе, Истанбул, Ялова, Бурса, Измир... Мигом разпознават земляка и го заговарят на български. Въпреки миналото името България в много градове на Турция е име на обич.