|
Цвятко Бобошевски участва в подготовката и ръководството на преврата на 9 юни 1923 г. Подкрепя с подписа си на министър на правосъдието репресиите срещу комунистите и техните съюзници след атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г., където загива брат му Спас Бобошевски. Като член на Демократическия сговор е депутат в 21-ото, 22-ото и 23-ото Обикновено народно събрание. В кабинета на Андрей Ляпчев допринася за възстановяване на парламентарната демокрация, за икономическа стабилизация на страната. Като министър на търговията (1926-1930 г.) прокарва ценни закони за професионалното образование, търговската камара, съдейства за откриването на занаятчийски и търговски училища, привлича чужди инвеститори. По време на Втората световна война е на антигермански позиции и против депортирането на евреите. През 1943 г. участва в изграждането на Отечествения фронт като независим. Назначен е за регент на малолетния цар Симеон II през септември 1944 г. заедно с проф. Венелин Ганев и Тодор Павлов. Тримата управляват до 18 септември 1946 г., когато България е провъзгласена за република.
Преди Великден дъщерята на Цвятко Бобошевски, Милка Бобошевска-Босолова, дари на Враца 63 декара ливади и гора в местността Старата могила - където е била лятната къща на семейството. Тя е подготвила за дарение на врачанския музей много вещи, документи и снимки от политическия живот на Цвятко Бобошевски, сред които регентския му костюм, филцовите шапки и стария грамофон с десетки плочи. Но няма да се раздели с десетината ордена, най-скъп от които за баща й бил френският "Легион на честта" - командьор, какъвто според нея притежават само трима българи. За
завършилия юридическо образование във Франция
Бобошевски този орден е награда за големия му принос в укрепване на приятелството между двете страни. Въпреки че служи две десетилетия на монархията, той остава верен на идеите на френската република.
С това дарение Милка Бобошевска, също юрист по образование и съпруга на един от архитектите на София - Стефан Босолов, изпълнява волята на своя баща, който до последния си ден остава свързан с Враца, където са гробовете на първородния му син Стефан, починал на 2 години от дизентерия, и на баща му Петър.
"На всеки 8 август татко правеше помен на Стефчо. А след като 24-годишния му брат беше убит в "Света Неделя" и баща им се поболя от това, той, вече министър, всеки петък пътуваше с влака от София до Враца, като казваше "да му целуна ръка и да му дам кураж да живее." На 24 години на фронта на Първата световна война беше загинал другият му брат Иван. Баща ми беше силен човек, но тъгуваше много за близките си. Всяко лято прекарваше по един месец в лятната къща в лозята, но не в усамотение, а сред проблемите на врачани. Той ги канеше и в София. Наричаха дома ни на "Цариградско шосе" "Врачанското консулство".
Като правителствен комисар за възстановяване на щетите от големия пожар във Враца през септември 1923 г.
Бобошевски помага на града и на хората
да преодолеят по-леко пораженията. По време на погрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се застъпва пред генералите Никола Русев и Иван Вълков за десетина интелектуалци от Враца, замесени в събитията. Той лично донася във Враца заповедта за освобождаването им от ареста. В родния си край при приятели изпраща много евреи и така ги спасява от арести и депортиране. Пет месеца преди да почине, вече много болен, моли да бъде закаран във Враца, за да се прости с близките си и със спомените.
Политическата кариера на Цвятко Бобошевски следва трансформациите на политическите партии в България. Членува в Народната, а после в Обединената народно-прогресивна партия. През 1922 г. влиза в Конституционния блок и
участва в подготовката и ръководството на военния преврат
на 9 юни 1923 г. Земеделското правителство е свалено, Александър Стамболийски е убит, министрите му са арестувани. Цвятко Бобошевски влиза в кабинета на Александър Цанков като министър на търговията (1923-1924 г.) и на правосъдието (1924-1926 г.). Като министър на търговията в кабинета на Андрей Ляпчев съдейства за развитие на професионалното образование, занаятите, привлича чуждестранни инвеститори, сред които голямата текстилна компания на Бонети - собственик на фабрика "Фортуна", и съдейства за модернизацията на мини Перник като председател на административния им съвет.
"Невинаги е съществувало обективно и точно мнение за баща ми като политик - казва Милка Бобошевска. - Някои оценки, свързвайки го с деветоюнския преврат и репресиите през април 1925 г., го определят като реакционен. Други вярно отчитат неговата демократична позиция във всички правителства, най-вече републиканските, антихитлеристките и социалните му позиции. Аз твърдя, че и в най-реакционните времена Бобошевски е бил коректив, особено на Александър Цанков. Без неговата мъдрост и уравновесеност действията на Цанков щяха да имат друго развитие. Татко беше
известен като неподкупен и честен министър,
силно отговорен към своите задължения, демократ с чувство за социална справедливост. Това ми е казвал, а и го пише в спомените си, и апелативният съдия Георги Соколов, баща на Йордан Соколов. Той през всичките години е бил главен секретар на баща ми като министър, негова дясна ръка. Татко нямаше влечение към парите и материалните неща, не се поддаваше на изкушения. От него ни остана само този дом, който имаме от 1927 г., изплащан с ипотека. И неговата обич към всички."
Новото отечественофронтовско правителството съчетава функциите на изпълнителна и законодателна власт и в съответствие с конституцията издава наредби и закони. На 9 септември 1944 г. то освобождава от длъжност останалите след свалянето на Богдан Филов двама регенти, назначени след смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. - княз Кирил и ген. Никола Михов. На тяхно място назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и комуниста Тодор Павлов. "Вестта за избирането на баща ми за регент на България го заварва във Враца, спомня си Милка Бобошевска. Рано сутринта той тръгва за София с колата на областния управител. В района на Ботевград
партизани ги спират с насочени пушки
Когато разбират кой е, го поздравяват радостно. Пред тях Бобошевски държи първата си реч като регент."
Формално монархията се запазва, но правомощията на регентския съвет са ограничени. Той сътрудничи коректно и лоялно на новото правителство. Към царица Йоанна, децата й и сестрата на царя - Мария-Луиза, съветът на регентите се отнасял почтително. Те остават да живеят в двореца "Врана" до извеждането им в изгнание.
Шест години по-късно, на 21 декември 1952 г., Цвятко Бобошевски умира в дома си на ул. "Цариградско шосе" 23, неуспял да допише мемоарите си за България от 1920 до 1946 година. На погребението правителството на Вълко Червенков му отдава почести като на виден държавник.
|
|
|