|
"А, не, никаква статия сега, къщата хич не е за гледане...", дърпа се д-р Евгений Желев и има основание - в апартамента върви ремонт. Часове по-късно съпругата му - д-р Анастасия Гребенарова, ще отсече още по-безапелационно: "Не!"
И съвсем по женски ще "накове" мустакатия и тежащ над 100 килограма кмет на Стара Загора, че от търчане по хорски (разбирай общински) проблеми, не намира време да превърне 86-квадратната семейна панелка в нещо годно за живеене...
Не помага и ходатайството на голямата щерка Мария, студентка-първокурсничка в специалността "Международни отношения" в Софийския университет. Кметът и кметшата са непреклонни. Малката Полина, на която предстои да се дипломира в местната гимназия с преподаване на чужди езици, въобще няма думата.
В крайна сметка стигаме до компромиса да разговаряме в хола, но при изричната уговорка да не снимаме там. По пътя към къщи бързо става ясно колко е
невъзможно да останат незабелязани
кмет на град като Стара Загора и шефката на отделението за хемодиализа в местната болница.
Д-р Евгений Желев само махва с ръка: "Така е от времето, когато дядо ми Генчо е играел ляво крило в "Берое". Познавали го всички, името му се скандирало от запалянковците, вървели подире му на тумби преди и след мач."
А д-р Анастасия Гребенарова ще признае, че още в първи курс на ВМИ-Пловдив забелязала снажния заралия, който бързо си спечелил прякора Шампиона заради успехите в хвърлянето на копие. Когато усетила, че колегата е обект на упорити ухажвания, направила първата крачка. И го поканила на танц под звуците на култовата "Ние сме шампионите" на "Куин".
За дансинг послужил мегданът
на село Брезово, където по традиция ходели да бригадирстват пловдивските медици. "На нея й се носеше славата на бивша "Мис Приморско" и на два пъти "Мис Пловдив". Как да се престрашиш да я поканиш на танц?", вдига рамене Евгений. Той бил комендант, а до края на следването носел командирско пагонче на синьото яке. "Анастасия е причина за административното ми израстване - не можеше да се примири, че е гадже на по-малък от командира", смее се ортопедът.
И двамата са първо поколение лекари. И двамата са от фамилии, свързани със счетоводителската професия. В ученическите години Евгений, или Гената, както го знаят наборите от випуск 1975-и в гимназия "Христо Ботев", бил от сравнително тихите пакостници. Рядко викали баща му Жельо заради счупено с топка стъкло, още по-рядко мама Мария скръствали ръце на буквата "Ф" заради оплаквания на съседки.
Иначе просвирил на тромпет в училищната духова музика, но не достигнал особени висоти. За разлика от ортопедията, където основателят на самостоятелна школа проф. Росен Иванов признава, че студентът му е доказал, че може
да направи чудеса с безнадеждно потрошени кости
и стави.
Д-р Гребенарова с усмивка разказва как едва 16-годишна, шашнала познатите си, явявайки се на конкурс за "Мис ММЦ "Георги Димитров" в Приморско. И грабнала приза под аплодисментите на скупчилите се край естрадата соцтуристи. После още два пъти събирала овации на ценители, вече като "Мис Пловдив". Тогава я нямала възможността нашенка да стигне до подиума на "Мис Свят". Иначе знае ли човек...
"Знае, знае!", клати глава съпругът. А знае ето какво: първо Мария, а две години по-късно и Полина. Четири години кашички, пелени, носене на вода с кофи от мазето заради вечния сух режим в Стара Загора...
А, стоп! Като стана въпрос за безводието, тормозещо града на липите - какво стана с решаването на тоя проблем?
С нетърпящ възражение тон кметът отсича: "Питайте държавата, която е решила ВиК-дружествата да бъдат нейна собственост. Какво ли не опитахме, при кого ли не ходихме и тропахме, писахме концепции и предложения, но..."
Я по добре да се върнем на щерките!
Д-р Желев: "Казал съм им, че могат да правят каквото решат, но преди това трябва да го обмислят." Д-р Гребенарова: "Мария и Полина имат достатъчно светъл пример за следване - баща си."
Който,
науми ли си нещо, никога не се връща
назад. Най-много леко да се отмести встрани, докато нацели най-подходящата позиция за атака.
Кое го кара да да поеме в атака за втори мандат? Меракът за власт, самочувствието, че е стопанин на града, съблазънта от безконтролността?
Следва бурен смях: "Безконтролен ли?! Във врата на всеки кмет дишат един куп одитори на финансовото министерство! Да не говорим, че кметът е всъщност изпълнител на решения, вземани от общинските съветниците. Власт? Да, има я - да решиш кого по-напред да приемеш. Дали стареца, останал без покрив след скандал със синовете, или майката, чието пеленаче е без мляко, защото детските не стигат доникъде. Или вечно недоволните политици, без разлика от цвета..."
Е, продължавам да настоявам, пак си е друго: канят те на престижни места, запознаваш се с интересни хора, ако си ловец, можеш и шеф на местното ловно-рибарско дружество да станеш...
Тук д-р Гребенарова прекъсва тирадата ми: от авджилъка на градоначалника тя си патела - ходенето с дружинката му служела за повод в почивните дни пак да го няма.
Добре де, чудно е все пак - тръгваш към втори мандат,
вместо да се върнеш в лекарския кабинет,
не ти ли стига миналогодишната ракетна сага?
"Ами нали си е зодия Лъв, защитава го Анастасия Гребенарова, а д-р Желев се хваща за "ракетиадата". Като войник служил в поделение, където обслужвал вариант на станалите известни ракети СС-23. Дори участвувал в три пуска на полигона Капустий яр, край Волгоград.
И защото си давал сметка каква беля може да стане при унищожаването им в Средна гора по метода на фирмата консултант, застанал начело на общественото недоволство. Не бил сам в борбата, комай не останал трезвомислещ старозагорец, който да не се включи в протестите.
Сега пък натиска за идеята
Стара Загора да е един от областните центрове,
ако и парламентарното мнозинство да е зачертало някогашната Верея от списъка. "Град с 8000-годишна история, в който са открити и съхранени най-старите жилища в Европа, признат по целия свят и с потенциал да бъде столица, не може ей така, по чиновнически, да бъде отрязван... Миналото лято доказахме, че гражданското общество не е купешка приказка от докладите на титулуваните демократи, ще направим така, че това общество да му се чува думата. И да тежи!", отсича д-р Евгений Желев.
Ще почакаме да чуем ще звучи ли пак "Ние сме шампионите"...
|
|
|
|