|
Слушам да се движи всичко
в тая паякообразна вечер,
в прозорците наднича времето студено
и двамата се гледаме със дъх -
различни.
Моят вопъл е тампон за хорските уши.
Някой го е страх и зъзне някой
в скъпоценното легло - страхът е изпотил
стъклата на прозорците:
О, пара, пара на божествения разум.
Далече
тъмнината се разрежда
и става лека, даже безвъздушна -
когато хвърля моя жест високо,
ще стане приток
и ще тръгне целият живот отново.
Искането
Като е замислен, като е опипан със ръка
животът е красив:
Река тече, покрай стената мост
по целия ми дом е вдигнат -
по стъклените рамки зад пердетата в хола
се плъзгам с цяло тяло
и бърша с топли длани на дъха следите.
Живота можеш да си пропилееш
заради очакван звук -
аз исках и дойде, обаче искането
продължава.
С начало -
като огледало замъглено от дъха ти -
мътно огледало
със начало, което дава друг оттенък -
по-различен от параноичен сняг.
А мозъка ми със изопнато лице
от много обич
по спирките чака
да дойде единствено той, да дойде
единствено тя - буквално да дойде.
Да стъпиш на крака - ще стъпя,
наблизо съм, а ще съм далече:
анонимен засега.
Борис Роканов - визитка
Борис Роканов е роден в Кюстендил преди 43 години. Автор е на няколко стихосбирки, между които следва да бъдат споменати "Предчувствия", "Моята игра", "Стихове". Носител е на наградата "Южна пролет" за дебют през 1990 г. и на Националната награда за поезия на името на Иван Николов - 2000 г. В последно време се зае с рисуване и осъществява успешно самостоятелни изложби. Има четири деца - две дъщери и двама сина.