|
В петък проф. Грийнбърг изнесе в София лекция на тема "Равните образователни възможности - как това се случи в САЩ". Предния ден той посети видинския кв. "Нов път" и монтанския "Кошарник", за да види проектите за образователна десегрегация, подкрепени от Програмата ромско участие на "Отворено общество" - Будапеща. Тя започна преди 3 г. и цели децата роми да не се обособяват в "ромски" училища.
През 1954 г. Джак Грийнбърг е адвокат на ищците в най-важното правозащитно дело в новата история на САЩ - "Браун срещу образователния борд на Топека". Решението на Върховния съд на САЩ по делото поставя правен прецедент, като премахва схващането за "отделено, но еднакво" обучение, оправдавало съществуващите дотогава "черни" училища.
КОНСТАНТИН КАРАДЖОВ
- Проф. Грийнбърг, какви са впечатленията ви от Видин и Монтана?
- В училището в Монтана видях учениците да танцуват и пеят заедно - роми и българи. Говорих с учителите и администраторите. Разказаха ми как прилагат интеграцията, как хората са били информирани за това и как са реагирали. Имало е противопоставяне, но в крайна сметка ромчета и българчета са започнали да учат заедно много лесно. Във Видин също имаше голяма среща на около 200 души - учители, администратори, родители и ученици. Почти всички станаха да кажат колко добре работи програмата.
- Оценката ви?
- Никога не съм виждал толкова добре работеща образователна интеграция. Много съм впечатлен от това, което сте постигнали. То е вдъхновение за нас - правозащитниците в САЩ, които още не сме завършили работата, започната през 1954 г.
- Защо не е завършена още?
- САЩ е огромна страна. Някъде черни и бели се интегрираха доста лесно. Другаде имаше такава съпротива, че се стигна до бунтове и намеса на армията. Имаше обективни проблеми като това, че чернокожите деца не бяха толкова добре подготвени и не се справяха толкова добре в училище. Понякога чернокожите деца създаваха проблем с поведението си и белите родители и администратори реагираха доста рязко. С времето проблемите намаляха. Сега например процентът на чернокожи в университетите е близък до относителния им дял сред цялото население. В Бостън доброволната програма за обучение в интегрирани училища е станала толкова популярна, че родителите записват децата си в нея още с раждането им.
- Колко време ви отне да заработи десегрегацията?
- У нас имаше цели 15 г. интензивно политическо противопоставяне - нещо, което не виждам в България. След решението на Върховния съд имаше толкова голяма съпротива в Конгреса, че нищо съществено не се случи до 1969 г., когато президентът Кенеди подкрепи решението "Браун".
- Имаше ли опасения сред самите афроамериканци?
- Доста от чернокожите смятаха, че тяхната културна идентичност няма да се възприема с дължимото внимание. Някои мислеха, че белите имат твърде много предразсъдъци и не желаеха да се излагат на риск. Чернокожите учители мислеха, че ще си загубят работата.
- Какви са плюсовете от десегрегацията?
- На националните тестове след провеждането на интеграцията оценките на чернокожите ученици скочиха и бяха много по-добри от преди. Афро-американците се справят много по-добре в училищата, където учат заедно с бели. Този ефект не можеше да бъде постигнат с помпането на пари в "черни" училища. Един известен пример е Канзас сити, където навремето бяха налети $1,5 млрд. с надеждата за допълнителни пособия и по-добри условия. Разлика в успеха обаче нямаше. Освен това интегрираните афроамериканчетата се научават да живеят и действат с мнозинството, да говорят един език. В резултат те получават по-добра работа и достъп до по-добри университети.
- Правителството или неправителствените организации имаха водеща роля за десегрегацията в САЩ?
- Частните организации бяха водещи, като поставиха принципите. Тези принципи се потвърдиха в съдилищата, а после и политически. Чак след това правителството ги прие по своя бюрократичен начин. Частни организации заведоха и спечелиха дела за правото на чернокожите да гласуват, да учат в интегрирани училища, да живеят в същите части на града като белите и т.н.
- Бели или цветнокожи адвокати водеха делата?
- Повечето от тези дела се водеха от чернокожи адвокати. Аз съм първият бял адвокат, заработил в НАПЦ.
- Като правозащитник не смятате ли, че след 11 септември 2001 г. човешките права в САЩ са ограничени?
- До голяма степен тази реакция е очаквана и оправдана. Може би на моменти има неоправдано твърди мерки. Работил съм по случая с японските американци, събирани в концентрационни лагери по време на Втората световна война. Години по-късно правителството призна, че това бе погрешно и им изплати обезщетения от по $20-25 000. Не виждам защо обаче сега има възражения как националните служби ще обменят информация например.