В демократичните държави, с които постоянно се сравняваме, някой тутакси би подал оставка, задето се е стигнало до скандал като този с приватизацията на ремонтната фирма на АЕЦ "Козлодуй" - "Атоменергоремонт". Вярно е, че тя не е популярна като "Булгартабак" и БТК, но има много по-стратегическо значение за икономиката, за държавата като цяло, пък и за Европа. И за живота и здравето на всички ни. Ако ремонтът на атомната централа се извърши некачествено, не само националната, но и



европейската сигурност ще бъде в опасност



Но понеже живеем в България, където всяко чудо е до три дни, най-вероятното развитие на събитията след раздухването на скандала е следното. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация няма да хареса избрания купувач "Българска енергийна компания", зад която се твърди, че стои честният картофопроизводител Константин Димитров-Самоковеца. Ще препоръча на изпълнителния съвет да закрие процедурата. Ще започне нова. Купувачите ще заведат безброй дела. Продавачите ще се поздравят с изключителния успех - че не са позволили да се сключи сделка, от която би имало опасност за националната сигурност. И ще са прави, защото едва ли има друго дружество в България, чието отношение към националната сигурност е толкова безспорно, колкото в случая.

А точно затова



тази история страшно смърди



Продажбата на "Атоменергоремонт" се организира за по-малко от 2 месеца - сякаш става дума за приватизация на "Плод-зеленчук". Никой не иска да се изработи стратегия, няма спецзаконодателство и спецусловия за участие, няма дори елементарни критерии, на които трябва да отговарят купувачите. Никой от Агенцията за приватизация не уведомява кога изтичат срокове за подаване на оферти, колко са кандидатите, кои са. Нито пък кой е избран за купувач. И вероятно всичко щеше да приключи при същата тайнственост, ако едно чуждо издание не беше раздухало скандала, отекнал шумно в българския печат.

Странното е, че никой министър от това правителство, твърде чувствително на тема "национална сигурност", не се сети



да сложи дружеството в спецсписъка от 15 предприятия



със значение за националната сигурност, чиито продажби трябваше да одобрява парламентът. Нито един депутат не забеляза липсата при гласуването на списъка в парламента (въпреки че във всички парламентарни групи има хора, които не спират да се изказват по проблемите на АЕЦ).

Още нещо. Излезе, че ресорният министър Милко Ковачев и наблюдаващият приватизацията вицепремиер Николай Василев са били информирани кои са кандидатите от шефа на Агенцията за приватизация, след като историята гръмна във вестниците.



Причината била шум в комуникациите



Уж приватизаторите и Министерството на енергетиката си писали писма почти година. Ама май не са ги чели. Уж всичко по процедурата е наред, пък шефът на АП се скри в миша дупка и остави пресаташето си да осведомява, тълкува и замазва. Уж всичко е премислено внимателно, пък критериите за ключовото дружество са като за продажба на бакалия - ангажимент за плащане на определена цена, за запазване на определен брой работни места и за годишни инвестиции. Стандартните изисквания като за стандартна приватизационна процедура за стандартно дружество. Уточнена е и точкова система за оценка на кандидатите - 90 точки за цената и по 5 за инвестициите и за работните места.



Няма никакви изисквания за опит при работата с ядрени реактори



Или пък гаранции за финансовата стабилност на фирмите. Елементарни изисквания, поставяни при продажбата на доста по-маловажни компании, тук са пропуснати.

В резултат някак естествено се явяват само фирми, свързани пряко или косвено с бизнесмени, фигуриращи в някои доклади на МВР. Разбира се, те отричат подобни контакти и вероятно ще съдят агенцията като честни бизнесмени, чието достойнство е накърнено.



Използването на най-елементарния коз



за отстраняване на кандидатите - "работа с класифицирана информация", е нож с две остриета. Той може да е спасителният пояс за управляващите в конкретния случай, но е опасна практика, защото така всеки кандидат, който не се харесва на продавачите, може да бъде елиминиран на финалната права на всяка процедура с това оправдание. И не може да заличи натрапчивото усещане, че някой тайно се е надявал "Атоменергоремонт" безшумно да отиде в точно определен кандидат. Затова може би е крайно време управляващите да изненадат обществото и някой от тях да поеме отговорността за гафа.