Петър Чалъмов е роден на 24 септември 1971 г. в София. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" с отличен успех. От 1 юни 1997 г. работи като младши прокурор в Софийската районна прокуратура. На 21 март 2000 г. е назначен за зам. районен прокурор.
Чалъмов е прокурорът, който нареди да се образува разследване за дръзко и цинично хулиганство заради медийните съобщения и съмнения, че премиерът Сакскобургготски има двойно гражданство. Делото е срещу неизвестен извършител. Чалъмов се позова на постановление на Пленума на Върховния съд от 1974 г., че "дезинформацията" е хулиганство.
- Как установихте, че информациите за двойното гражданство на премиера са хулиганство, г-н Чалъмов?
- Бях сезиран официално с жалба от началника на кабинета на министър-председателя. Посочил съм го в постановлението, което стана достояние на средствата за масова информация. Там съм цитирал, че "се е поставила под съмнение легитимността на българския министър-председател и неговото правителство" чрез начина, фактите и обстоятелствата, изнесени в публичното пространство.
- Лично до вас ли беше отправена жалбата?
- Беше адресирана до прокуратурата. Това е официален законен повод за започване на разследване. Регламентирано е в чл. 187, ал. 1, т. 1 от НПК - съобщение до прокурора за извършено престъпление от общ характер.
Държа да уточня, че съгласно последните промени в НПК в сила от 3 юни 2003 г. на прокуратурата бе отнета възможността да извършва предварителна проверка именно с оглед наличието на второто основание за образуване на досъдебно производство - достатъчно данни. При условие че прокуратурата е официално сезирана, пред нея има две хипотези. Или да откаже да образува досъдебно производство, или да образува досъдебно производство. Аз съм приел сигнала за основателен и съм разпоредил образуването на дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК (хулиганство, което се отличава с особен цинизъм или дързост - б. а.), без да визирам конкретно нито една медия или лице.
- Нека сме по-конкретни. Вие приемате за достатъчно данни за извършено престъпление факта, че някой е открил, че може да се постави под съмнение легитимността на премиера?
- Никъде не съм посочил такова нещо.
- Пише го в постановлението.
------------------
- Сложено е в кавички, защото е цитат от сигнала.
Основополагащи при моето произнасяне са разпоредбите на Постановление 2 от 29 юни 1974 г. на Пленума на Върховния съд, което съм посочил и цитирал дословно. Там се казва какво представляват тези хулигански действия, при какви условия се изразяват и какво включват в своята същност.
-------------------
- Постановлението е отпреди 30 години...
- Искам изрично да отбележа, че то не е отменено и служи като ръководно начало, задължително за прилагане от всички правораздавателни органи в Република България. Това, че е отпреди 30 г. и е издадено при съвсем други обществено-политически отношения, не придава ирелевантност на това постановление. То е действащо към настоящия момент и се прилага със задължителна сила от всички правораздавателни органи.
- За прокуратурата е нормално, че един акт, с който навремето са преследвали носещите панталони чарлстон и минижупи, с пълна сила може да се прилага в днешния ден спрямо медии, които са проверявали един факт?
- Не смятам, че е точно така. Да, аз обосновах постановление за образуване на дознание с акт от 1974 г. Но действащите понастоящем Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс са приети през 1968 г. и 1974 г. Гражданският процесуален кодекс също е приет по Живково време. Значи ние трябва да се отречем от тях, да кажем, че тези кодекси са отживелици и не трябва да се прилагат? Това е правен абсурд.
- Но от 1992 г. за България е в сила и Европейската конвенция за правата на човека. Там се прогласява свободата на мнение, на разпространяване и получаване на информация. Конвенцията е част от вътрешното право и дори има превес над него. Така не се ли отрича де факто прословутото постановление от 1974 г.?
-------------------------
- Въпросът е решен на ниво конституция. Съгласно чл. 5, ал. 4 от конституцията, когато има противоречия между вътрешни правни норми и международноправни норми, ратифицирани от България, с примат се прилагат международните правни норми. В случая се касае за постановление на Пленума на Върховния съд, което излиза извън хипотезата на правна норма.
- Значи ако Евроконвенцията влизаше в противоречие със закон, щяхме да прилагаме конвенцията. Но щом влиза в противоречие с постановление, прилагаме постановлението?
- За всеки конкретен случай трябва да се види дали има противоречие с международната практика и международните правни норми.
-------------------------
- Вие не откривате противоречия в този случай?
- Позовал съм се на постановление на Пленума на Върховния съд, което не спада към хипотезата на чл. 5, ал. 4 от конституцията за примат на международното право.
- Но по него няма четена нито една присъда.
- Не мога да коментирам този факт, трябва да погледна съдебната практика и решенията на Върховния съд на Република България.
- Правилно ли ви разбирам: че ако бяхте получили само сигнала от шефа на кабинета на премиера, но го нямаше постановлението от 1974 г., нямаше как да образувате дело заради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление?
- Не е точно така. Именно с оглед коректността към средствата за масова информация и журналистите прокуратурата предостави изцяло екземпляр от това постановление. Точно за да се избегнат интерпретации и инсинуации. С оглед максимална конкретизация и улесняване на гражданите на това общество съм цитирал въпросното постановление. При условие че го нямаше, въз основа на законния повод (жалбата от премиерския кабинет - б. а.) при сега действащата уредба на НПК и моето вътрешно убеждение като прокурор пак щях да образувам досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл. 325, ал. 2.
- При всички случаи смятате, че със съобщенията за двойното гражданство на премиера медиите са хулиганствали?
- При обстоятелствата, визирани в жалбата, смятам, че към настоящия момент сме изправени пред тази хипотеза.
- Това не е ли много опасно, г-н Чалъмов? Нима оттук нататък всеки инакомислещ, който публично изразява мнението си по важен обществен въпрос, автоматично ще се прогласява за дързък и циничен хулиган и ще се разследва от прокуратурата?
- Няма такава реална опасност. В НПК е дадена стройна система от правни норми, които охраняват правата и законните интереси и на хипотетично уличеното или обвиняемо лице.
------------------
Оттук нататък конкретното досъдебно производство има 3 измерения в правното пространство. Ако се установи, че информацията е невярна, за съответното засегнато лице, без да посочвам конкретно лице...
- Говорим за министър-председателя.
- Говоря по принцип. Та за засегнатото лице съществува възможност да заведе гражданско дело за претърпени неимуществени вреди. Прокуратурата няма да има отношение към този спор.
На второ място се преценява позорно обстоятелство ли е разпространената информация (за двойното гражданство - б. а.) или не. Ако е позорно обстоятелство, се отива към престъплението клевета. То е от частен характер, прокуратурата не участва в тези дела. Засегнатото лице подава тъжба до Софийския районен съд.
Третата хипотеза вече опира до въпроса дали са осъществени непристойни действия или не. Въз основа на жалбата на шефа на кабинета на премиера съм приел, че към настоящия етап има достатъчно данни за извършени непристойни действия, като съм се позовал на действащото постановление от 1974 г. Но това тепърва ще се установява. Дал съм 10 указания и извън тях съм посочил, че ако разследващият орган - дознател при СДВР, счете, че е налице фактическа или правна сложност на случая, да докладва делото за преобразуването му в предварително следствие и да го поеме следовател, сиреч магистрат.
--------------------
Другото значение на образуваното досъдебно производство е, че всички действия по него ще са не данни, а доказателства. И ако са налице достатъчно доказателства срещу конкретно физическо лице за извършването на конкретно престъпление, прокуратурата ще вземе съответното отношение.
- Обяснете по-просто: при кой вариант журналисти могат да бъдат пратени от прокуратурата на съд като хулигани?
- Ще проверим разпространената информация, юридическите становища, бяха цитирани конкретни имена на длъжностни лица, служители в институции на Кралство Испания. Ще направим официално запитване до министерството на правосъдието на Кралство Испания. Ако в хода на разследването се установи, че информацията е дадена оттам и е невярна, прокуратурата няма да има отношение към проблема. Ще се касае за гражданскоправни отношения, а не за престъпление от общ характер.
- Т.е. журналистите няма да бъдат съдени, защото не са имали умисъл да клатят правителството и премиера, а са били заблудени.
- Точно така.
-------------------
- А какво ще стане, ако се установи, че информацията е вярна?
- Ще има определени правни последици, които излизат извън предмета на разследване по настоящето дело.
- Все пак какви?
- Не мога да ги коментирам.
---------------------
Но не искам делото да прозвучи като удар срещу свободната журналистика и правото за информираност на обществото. Като прокурор по конституция съм длъжен да осъществявам върховен надзор върху спазването на законността, включително и на тези принципи.
- Кой ви нареди да образувате това дело, г-н Чалъмов?
- Никой не ми е наредил. Направих го сам, по вътрешно убеждение.
- Върховна касационна прокуратура информирана ли е за делото?
- Не мога да коментирам това обстоятелство.
- Защо в петък казахте, че не знаете нищо за образуването на това дело и трябва да проверите в деловодството?
- Единственото нещо, което ме спря да потвърдя информацията, е да се уверя какво постановление в каква форма е оповестено в публичното пространство.
- Не знаехте, че постановлението ви ще бъде огласено?
- Дал съм съгласието си за това. Но не знаех по какъв точно начин ще стане това в петък, когато говорихме с вас. И помолих нещата да се отложат за понеделник.
|
|