|
През 80-те години на миналия век се говори за личностни типове, определени на базата на силата на емоционалните преживявания, начините за отреагиране на стреса, нагласите и уменията за комуникация и различните модели на поведение. Например по отношение на сърдечно-съдовите болести са обособени два личностови типа - тип А, предразположен към психосоматични сърдечно-съдови болести, и тип В, който няма специфично предразположение. За личностовия тип А са характерни дефицитът на време, амбициозността, конкуретността, екстремната работа и стремеж да бъдат първи, изблиците на яд, враждебността и нетърпението. Тези реакции стоят в основата на повишения съдов тонус и кръвно налягане, откъдето идват и сърдечно-съдовите болести.
През 30-те години на 20 век се утвърждава група от 7 болести, обект на психосоматичната медицина - язва на дванайсетопръстника, колит, диабет, бронхиална астма, невродермит, хипертония, тиреотоксикоза. Сег към тях се включват и затлъстяването, исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест, раковите заболявания.
Точната причина за поява на язвата медицината още не е назовала. Установено е, че стресът провокира появата й. Според психосоматичните теории предпоставките за възникването на язвената болест се крият в най-ранна детска възраст вследствие напрежения, възникващи между майката и детето при деца, които не се хранят редовно и не получават достатъчно любов. Това довежда до взаимни травмиращи разочарования. В този ранен период детето прави връзка между нахранването и любовта, а лишаването от тези две неща възприема като изоставяне. В зряла възраст потребността от обич отново се свързва - на подсъзнателно ниво - с потребността от успокоение на глада и от стремеж да се намери някой, който да се грижи за теб и да ти приготвя храна. При поява на стрес - например скандал с началника - незадоволяването на нуждата от любов и грижа води до агресия, стресът включва вкоренения в подсъзнанието отбранителен механизъм на аргесията. Тя пък се проявява с усещане за глад и повишаване на стомашната секреция. Което пък води до язва.
Стремежът на възрастния човек за независимост и самостоятелност влизат в конфликт с подсъзнателната нужда от любов и грижа. Комбинацията от силен стремеж да бъдеш уважаван с повишена чувствителност, лесна ранимост и повишена взискателност към себе си е от съществено значение на възникване на язва.
КАРЕ
Синдромът на раздразненото дебело черво е също обект на психосоматичната медицина. При него има нарушена дефекация, подуване и болка в корема. Всички гастроентеролози приемат ролята на психичните фактори за възникване на болестта. При 60 % от тези болни се установява неудовлетвореност от свършената работа, повишена тревожност и депресивност. Според психосоматичната медицина страхово-тревожните и депресивни състояния променят биоелектричната активност на дебелото черво и предизвикват спазъм в долната му част. Страхът, гневът и болката предизвикват чести позиви за дефекация. На кой не се е случвало нещо подобно преди изпит или интервю за работа?
Обособени са два личностови типа сред хората, които страдат от синдрома на раздразненото дебело черво. Първият тип са с изразена тревожност и депресивност. Те са с постоянна напрегнатост, съчетана със страх. Другият тип са с изразена агресивност, която често остава неизразена и се превръща в автоагресия, чиято телесна проява е раздразненото дебело черво. Емоциите повлияват серкецията и моториката на червото. Болният е с много оплаквания за болки, дискомфорт на корема и подуване, но при преглед и изследвания не се установява нищо сериозно.