Наближаваше ракиено време. Гларусите нахално пикираха над заспалия плаж и с почуда зяпаха двамата смелчаци, излегнали се на шезлонгите-петолевки. Слънцето ги пържеше неотвратимо и безмилостно като инспектор от МВФ. Вълните мързеливо изхвърляха неориентирани рачета, които пъргаво включваха на задна и отново се скриваха в безопасната прохлада. Морето искреше изумрудено и навяваше размисли за величието на природата и нищожността на битието. Просто нямаше начин човек да не се запита защо диша или от какво се образуват кристалите на мастиката от Пещера.

- Сега да имаше и по една шопска - пророни единият и си гризна замислено сламката от джин-фиса. Не му хареса и я хвърли раздразнено. Сламката се забоде в горещия пясък и с укор застърча в негова посока. Сянката й показваше 3 без 15.

- Не е до шопска, Емчо, не е, - въздъхна другият. Той си нямаше сламка, но пък си имаше "Ролекс". - Трябва някаква нова салата да забъркаме, че електоратът заскуча. Хайде, столичаните ще отпуснат енергия покрай кметските, ама другите? Премиерът започна да се повтаря пък и дните изтичат. Може и да ги оставим без хляб, но без зрелища няма да издържат. А знаеш какво може да стане, когато някой ги изрежисира с чай с коняче и празни хамбари на държавния резерв. Нови играчи трябват, виждат го дори и досегашните нови. Така че, Емчо, мисли и мисли много бързо.

- Схемата е ясна, бай Митко, - оживи се по-младият. - Ще внасяме пак, поне за още 300 дни ще свършат работа. По-добре е, отколкото да идват танковете или наблюдатели на ООН.

- Говори ми с имена, а не разтягай локуми - сгълча го бат Митко и размаха палци, пъдейки любознателните чайки. - Кого предлагаш?

- Ами трябва да е нова и в същото време международноизвестна личност, внос естествено. Предлагам на първо време Филип Киркоров. Убавец е, има български корен, богат и ще изтепе нашенските дачковисти само с поглед. Американците си го харесват, има си собствен самолет, собствена резиденция до Варна, изобщо той е правилният човек на нужното място в най-подходящото време.

- А ще се съгласи ли? - заинтригува се по-възрастният.

- А къде ще ходи? - учуди се Емчо. - Премиер не всеки певец може да стане. Ще си пее "зайката" по митингите, дори може и платен вход да въведем. Който участва в митинг, да си купува билетче. За кучета и пенсионери - отстъпка. Ако мрънкат много, ще им докара Ала Пугачова и Маша Распутина в комплект. Социалният мир ще е в кърпа вързан. Може да вземем и оня, който опаковаше сгради - да санира панелките. А когато наближат президентските, ще викнем другия Ицо. Той си знае, че когато играе - пичели. Народът ще ликува, страстите пак ще бушуват между червено-синята агитка, а и проблема с имиджа на Чорни ще решим по този начин.

- Deal! - изправи се бат Митко. - Добре са те изучили в тез Щати пусти. Действай!

Емчо скокна пъргаво, обладан от новаторски идеи, и най-накрая включи и трите си телефона, които бързо започнаха да си вибрират взаимно. Един от гларусите изпротестира бурно върху тях, имитирайки B-2, и тромаво полетя обратно към базата. А на пясъка остана самотно да стърчи забодената сламка, отброявайки времето на новите играчи.