Реки от печатарско мастило се изляха, километри видео-аудиоленти бяха записани и излъчени по повод нелепото обвинение в хулиганство срещу български журналисти. Гилдията на братята по перо се вдигна единодушно, изправи се като мощна стена и набързо размаза непохватните премиерски чиновници и послушни прокурори. Това беше един наистина показен урок за истинските възможности на гражданското общество ...Сега да разгледаме друг подобен случай.

1. Политици от опозицията си вършат работата, а резултатът от тази работа, както и сравнение с предишното управление заплашва комфорта и стабилността на управляващите.

2. Управляващите не могат да се справят с проблема и решават да сплашат опозицията, образуват специални разследващи комисии, пишат бели книги и сезират прокуратурата.

3. Прокурори натегачи реагират незабавно, формулират нелепи обвинения срещу опозиционни политици, тези обвинения изтичат първо профилактично в медиите, а след това се искат и имунитети в парламента.

4. Следват демонстративни привиквания на разпит, повдигане на обвинения, отнемане на паспорти, астрономически парични гаранции и презумпция за виновност на политиците от опозицията.

...Точно тук ще да е моментът, в който трябва да се надигне обществената вълна на недоволство срещу подобни действия, а политическата "гилдия", т.е. всички, които сериозно и дългосрочно възнамеряват да участват в политическия живот на страната, да бъде върхът на острието на тази контраатака срещу произвола.

Няма такова нещо. Точно обратното... Медиите и обществото като че ли доволно потриват ръце. Колегите политици, дори и съпартийците и съратниците на обвиняемите срамежливо отказват да коментират темата или пелтечат нещо за отказ от политически чадър. От всички завършили до момента дела "с обществена значимост" резултатът е 25 души оправдани и нито един осъден. Дори вестта за приключването на тези дела обаче се гуши някъде по вътрешните странички на вестниците и не намира телевизионно време в новините. Защо става така? Защо обществото толкова лесно отказва да вярва на собствените си избраници? Защо медиите не защитават несправедливо белязаните? Защо сме готови да жертваме толкова лесно политическия си елит, от който като нова демокрация имаме вопиюща нужда? Докато не си отговорим на тези въпроси, докато реакцията по случая с трите журналистки и двойното гражданство на премиера не се превърне в естествена и очаквана реакция при всяко посегателство върху правата и свободите на публичните личности, обществото ни ще продължава да се намира в сивата зона между тоталитарното общество и демокрацията. А минаха вече тринадесет години. ("Дневник")