Днес е последният срок желаещите да подадат документи за европейско финансиране на културни туристически проекти. В 16.00 часа мандалцето хлопва и кой подал - подал. Край на даренията по програма ФАР за отвеждане на туриста до културата на българина. Всъщност този търг за ФАР-ски пари не би заслужил споменаването, ако не бе тъй симптоматичен за умелия начин, по който сдружената родна и евробюрокрация пилеят пари. Тъй че само по чудо може да остане помен. А така нареченият търг за дарения BG102.03 не е нищо друго освен



подигравка отвсякъде



със здравия разум. Веселбата започва със сумата. Според незнайния автор на програмата с гръмко име "икономическа и социална кохезия" за "създаване и промоция на културни продукти (нови или съществуващи)" в България стигат 6.6 милиона евро. Тази крупна сума (горе-долу колкото сам парламентът харчи за едно тримесечие) трябва да стигне за възстановяване на обекти на културното наследство и "тяхната социализация", реставрация на културни паметници със значителна туристическа ценност, (до)изграждане на туристическата инфраструктура. А ще трябва и да останат от тях още и за създаване на туристически продукт, и за неговата промоция. Развлекателното четиво, наречено "тръжна документация", ни смайва със странния си възглед



кой ще развива културния туризъм



А всеки може да кандидатства, стига да не е частник. За частници програмата е забранена. Всеки може да получи даром минимум 70 хил. евро и максимум 350 хил. евро, стига да е "българска община, офис на областен управител или организация с нестопанска цел". Да живее дилетантството! В други страни туризмът е индустрия, но у нас ще е нещо като забавление в свободното време на областните управители и кметовете. И разбира се, ще е поредната хапка в бюджета на множащите се "неправителствени" организации у нас. За никакъв културен туризъм не е замислена тази пародия на публичен търг, а откровено



захлебване на хранениците,



съпроводено със залъгване на невежите зрители, че божем се върши полезно за нацията дело. Аз, като реша да си боядисам къщата, търся бояджия и не ми хрумва да диря някоя фондация, чиято благородна цел е да изследва багрите по пеперудите. А като ме заболи нещо, търся лекар по тоя вид болести и не тичам нито в общината, нито в офиса на областния управител. Тъй, струва ми се, постъпва всеки разумен човек. А когато две държавни ведомства - икономическото и регионалното - не постъпват по разумен начин, редно е да попитаме: защо? Дори и когато целият маскарад се извършва зад кулисите на Еропейската комисия и с нейни пари. Защото уж-търгът е



грубо нагласена работа,



чийто ялов резултат е ясен още преди да се пропилеят десетината милиона лева. Най-малкото защото от раздаването предварително са отстранени тъкмо играчите, които наистина имат интерес да свършат нещо за културните ценности на страната. Не само туроператорите са натирени от търга, в него е забранено да участва и основният пазител на малкото съхранени ценни паметници на българската култура. И децата знаят, че културните обекти от интерес за туристите се стопанисват от Българската православна църква. Точно за нея участието в търга е забранено. Всъщност може, но само ако сключи договор с някоя - например баптистка - неправителствена организация да стопанисва някой манастир. Чест прави на синода, че стои настрана от такива "проекти", нищо, че държавата с вси сили го бута натам. Но ще каже ли някой: щом няма да реставрираме с парите от Европа хилядолетната култура в православните църкви и манастири, тогава



коя е тази култура,



за която министерствата се гласят да хвърлят пари? Има ли смисъл да се трошат милиони за "създаване и промоция" на културни продукти като "побитите камъни край Мало село" или "по стъпките на Пенчо Генчев"? Ще се намери ли турист дотолкова смотан да ръгне по шубраците да опознае някоя селска забележителност или да дири два-три строшени камъка от незнайна византийска твърд? Надали. Дори скъпите ни държавни чиновници прекрасно знаят от какво наистина се интересува туристът. И щом кацне някой техен презокеански колега, без търг и конкурс го отвеждат я в Рилския, я в Бачковския, я в Троянския манастир. И не са нужни никакви търгове, никакви сто страници договори, нито един областен бос, нито кмет, ни "неправителствена организация, за да се финансират тъкмо тези естествени средища на културния туризъм. И ако не побърза да задели за истинските ни национални светини поне толкова пари, колкото за разните неправителствени храненици, властта никого няма да убеди колко е угрижена за културата, туризма или за двете накуп.