|
Предложението на финансовото министерство от средата на миналия месец за промени в Закона за акцизите, които трябва да влязат в сила от началото на 2004 година, е на път да направи революция в тази област. Този налог, който формира около 60% от крайната цена на автомобилните горива и е най-сигурният лост, с който държавата въздейства върху пазара, се променя. В него се вливат сегашните пътна такса и екотакса. Това е обяснението на финансовото министерство, макар цифрите да показват, че специално при пропан-бутана има и едно извънредно увеличение на акциза от около 40 лв. на тон.
От друга страна, се променя и начинът за определянето на акциза, което може
да създаде хаос в тази търговия
и безпокойството на бранша е много по-голямо, отколкото от простото увеличение на акциза, което ще се отрази на крайните цени. Хаосът, както знаем, е хранителната среда за най-различни големи и малки измами. А в търговията с течни горива те не са от вчера и в никакъв случай не може да се каже, че са останали в миналото.
Сега акцизът се начислява върху произведения или внесен продукт в лева на тон. Предложението е това да става в литри при 15 градуса. Очевидно не става въпрос за едно и също нещо, но никъде в предложението на финансовото министерство не се казва как ще се превръщат мерките от една в друга и какво относително тегло на горивата митниците ще приемат за достоверно. Според експертите, за да може налозите да се определят справедливо, митниците трябва да изготвят тариращи таблици, в които обемите трябва да са приравнени към този, който биха имали при 15 градуса. Защото в зависимост от горивото всеки 10 градуса отгоре разширяват обема му между 1% и 7%, а без предварително приети мерки българските митници едва ли ще успяват да контролират количествата - това е технически невъзможно. Особено на граничните митнически пунктове, през които преминават цистерните, защото, както знаем, за складове под митнически контрол все още само се говори.
Допълнителна трудност идва от това, че има различни източници за превръщането на мерките от килограм в литър - според едни тон керосин има 1395 литра, а според други - 1248 литра. Да не говорим, че има поне 10 вида керосин и че различните му производители сигурно ще дадат различни данни за превръщането от едната мярка в другата. А в крайна сметка тези мерки трябва да са общоприети и да са залегнали в държавния стандарт.
Това никак не е маловажно, особено за митниците, защото при производството на "ЛУКойл Нефтохим" този проблем не съществува. Но около една пета от годишното потребление на течни автомобилни горива у нас се внасят отвън. Специално пропан-бутанът е 70% внос и само 30% производство в страната, при бензините е точно обратното. Въпреки липсата на официални данни, всички експерти в бранша са единодушни, че в България годишното потребление, без това на армията, е около 2,5 млн. тона, от които поне 0,5 млн. тона са от внос. А събираният от хазната акциза върху течните горива всяка година е 1,5 млрд. лева. Цифрата е доста сериозна -
това е около една осма от приходната
част на бюджета за миналата година
Излиза, че държавата разчита на този акциз повече, отколкото на приходите от данък общ доход например и би следвало да полага усилия всеки литър да бъде контролиран. Защото, грубо пресметнато, най-малкото 30 литра бензин от всяка 3-тонна цистерна биха могли да минат незабелязано границата само заради липсата на общоприети мерки, а с това от продънения джоб на държавните финанси изпадат още пари.
"Да, има такава опасност, но пък всичко зависи от контрола, който ще се осъществява", каза пред "Сега" изпълнителният директор на "Шел България" Радко Стоименов. "Специално ние внасяме гориво от Гърция - от рафинериите в Солун и Атина. Там цистерните се пълнят именно при такава мярка - литър при 15 градуса, и се запечатват под митнически контрол. Но без последващ контрол след внасянето на горивото в България, сам разбирате, че всичко е възможно", каза той. Според него измами спокойно могат да се извършват и при продажбата на горивото на бензиностанции, а и на самите бензиностанции и то именно от разширението на обема на горивото при по-топло време. "Но все пак в ЕС мярката за облагане с акциз е именно такава и ще трябва да се приеме", допълни Стоименов.
В становището на "Шел", изпратено в БПГА, е отбелязана още една особеност на промените, която също очевидно безпокои бранша: "След като ще се премине от облагане в лева на тон гориво, а в същото време еко- и пътната такса са на тон, както и цените по вноса и местните доставки, това би довело до голямо объркване. Всички налози върху течните горива следва да са в една и съща мерна единица. Ако се приеме тази единица да е литър при 15 градуса, то тогава следва да се укаже и относителното тегло на всеки вид течно гориво, за да има съпоставимост на литрите с килограмите. Цените от депата, пътните и екотаксите също трябва да преминат на база литър, което съществено променя условията за търговия с гориво", пише в становището на "Шел България".
Всъщност объркването става още по-голямо, като се вземе предвид как другите налози влизат в цените на горивата. Пътната и екотаксата се добавят като абсолютни суми върху заводската цена на горивото, ако става въпрос за производството на "ЛУКойл Нефтохим", и едва върху тази сума се начислява ДДС. След като предстои промяна на таксите и акцизите и те се увеличават, се увеличава и ДДС, а то също влиза в крайната цена и естествено също води до нейното увеличение.
Размерът на акциза също безпокои търговците
"Новите размери на акциза за течните горива, така както ги видяхме по вестниците, са приемливи за "Петрол", но ще отбележа, че от страните, присъединяващи се към ЕС, само в прибалтийските републики акцизите ще са по-ниски", каза Венци Димитров, член на надзорния съвет на "Нафтекс" - дружеството, собственик на "Петрол". Сметките на бившия депутат се разминават съвсем леко с цифрите, предложени от финансовото министерство - той говори за приемливи нива на акциза от 450 лв. на 1000 литра при бензините и 340 лв. при дизела, а предложението на финансовото министерство е с по 5 лв. по-голямо. Бившият депутат се безпокои от това, че се получава много голяма разлика с облагането в Румъния, а през изминалите години последиците от това бяха негативни - засилен внос, невъзможност да се съберат акцизите от него и отново ощетяване на хазната.
Радко Стоименов от "Шел" пък е забелязал друго нещо в числата, предложени от финансовото министерство: "Единственото, за което настояваме при това повишаване на ставката, е да се запази съотношението между налозите за отделните горива. Числата, които четем по вестниците, не са такива - акцизът за пропан-бутана и дизела например се облагат с най-големи ставки и има опасност от изравняване на цените им с тези на останалите горива", сподели той.
Разбира се, другите търговци ще забележат други несъответствия - всеки в зависимост от своя собствен интерес. Има обаче една обща несправедливост, която идва след трансформацията на акцизите и която браншът засега като че ли не забелязва. През 2004 ни очаква въвеждане на винетната система, която ще замени пътния данък, т.е. налозите, които държавата събира, за да има пари за поддържане на пътищата. Винетките ще се плащат от водачите на МПС, които косвено ще плащат още един пътен данък - просто сегашната пътна такса вече ще е влязла в размера на акциза.
Това е
още едно утежнение върху цената,
при това немалко - сегашната пътна такса е около една седма от крайната цена на бензините и около една пета от тази на пропан-бутана.
Да не говорим за запазването на старата несправедливост - пътна такса върху пропан-бутана, т.е. върху гориво, което не е само автомобилно, а и битово.
Разбира се, държавата ще направи с акцизите на горивата, каквото е решила. Защото така е най-лесно - винаги щом в България се появят проблеми с пълненето на бюджета, най-лесното разрешение е парите да се вземат оттам, откъдето това става най-лесно - от акцизите.
А всичко това ще се отрази на средния български гражданин, защото цените на горивата на вътрешния пазар неминуемо ще се вдигнат - този пазар все пак е либерализиран и за субсидии и други подобни облекчения не може и да се мисли.
По стара българска традиция всяко вдигане на цените на горивата влече след себе си почти незабавно вдигане на цените на основни стоки. Да не говорим, че този път то ще съвпадне със също въвежданото от догодина повишаване на акциза върху цигарите, което ще ги оскъпи с около 25%. А от средата на 2004 година ни чакат нови увеличения на цените на тока, парното и телефонните разговори.
КАК СЕ ПОЛУЧАВАТ ЦЕНИТЕ СЕГА
(в лева на тон, цена на едро към 1 юли 2003 г.)
| Гориво | Заводска цена | Акциз | Цена на едро | Пътна такса | Екотакса | Данъчна основа | ДДС | Крайна продажна цена |
| Бензин А-91 | 515.00 | 400.00 | 915.00 | 180.00 | 37.00 | 1132.00 | 226.40 | 1358.40 |
| Бензин А-92H | 515.00 | 400.00 | 915.00 | 180.00 | 24.00 | 1119.00 | 223.80 | 1342.80 |
| Бензин А-95H | 540.00 | 400.00 | 940.00 | 180.00 | 24.00 | 1144.00 | 228.80 | 1372.80 |
| Дизелово гориво | 495.00 | 210.00 | 705.00 | 180.00 | 14.00 | 899.00 | 179.80 | 1078.80 |
| ЛУКойл евродизел | 535.00 | 210.00 | 745.00 | 180.00 | 14.00 | 939.00 | 187.80 | 1126.80 |
| Пропан-бутан | 420.00 | 120.00 | 540.00 | 140.00 | - | 680.00 | 136.00 | 816.00 |
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО
| Бензини | от 400 лв. на тон на 600 лв на тон или 455 лв. на 1000 литра |
| Дизелово гориво | от 210 лв. на тон на 410 лв. или 345 лв. на 1000 литра |
| Пропан-бутан | от 120 лв. на тон на 300 лв. на тон - увеличение само от трансформацията на таксите плюс 40 лв. |
|
|