Калотинският митничар Николай Свинаров тъкмо бъркаше под полата на сръбската циганка Kostana Kostunic за ракети СС с двойна употреба, когато чу приятен ромон. Хвърли един позитивен поглед към граничната бариера и видя, че под нея тече мощен поток. Зърна между капките чедото на топдепутата Станимир Илчев и застана нащрек за евентуален трафик на проститутки от Испания. Ала щом мярна и дечицата на Петър Стоянов и Иван Костов, мигом съобрази, че по волята на Негово величество в страната се завръщаше цял поток от младата ни емиграция. Целта на младите хора бе да работят за по-нататъшния възход на Родината с всеотдайността на конституционния съдия Владислав Славов.

Емигрантският поток се придвижваше с превишена скорост - бързаше да изпревари чуждестранните инвеститори, които изкупуваха българската земя хубава като държавните ни брейди-облигации и в нея оставаше все по-малко място за репатрианти. А репатрирането хич не беше за изпускане, понеже страната бе адски забогатяла от износа на стабилност за Балканите, на улични кучета за Виетнам и на служебни командировки за развития свят. Успехите на България бяха толкова поразителни, че дори президентът Буш бе изпратил поздравителна телеграма, в която даваше на управляващата коалиция ултиматум да унищожи до вечерта местния антисемитизъм.

А междувременно възвръщенският поток течеше ли, течеше. И като наливаше вода в мелницата на Ахмед Доган, увеличаваше поливните площи в земеделието на министър Дикме едва ли не до равнището от паметната 1393 г. Накрая потокът се вливаше в опашката пред адвокатската кантора на Пламен Панайотов, за да се запише в младежката организация на НДСВ. Кантората обаче беше затворена - съвсем като преговорните глави с Евросъюза, медийните хулигани, АЕЦ "Козлодуй" и всички други производства. От нямане на сметки за ток, вода и телефони статистическите българи харчеха наляво и надясно помощите си за безработни в размер на 860 хектопаскала седмично. Правозащитните министри Петканов и Станков рапортуваха с гордост пред всички всички окрадени, изнасилени и изпотрепани граждани, че за 800 дни престъпността е спаднала с 800 процента. Поради липсата на хляб интелектуалците ядяха пастите на новия културен министър Лучано и подписваха, та се късаха открити писма, които издайниците на тайните служби издаваха в незнайни тиражи. В междучовешките отношения цареше идилията от обществения договор на Русо, а в областта на бита - такава близост до природата, за каквато и Жан-Жак не би могъл да мечтае. На мястото на някогашните жълти павета в София, да речем, пасяха тучни стада. Православни пастири, протестантски пастори и всякакви други овчари рисуваха пасторални пейзажи и ги продаваха за каквото Бог дал на превърнатата в плевня Национална художествена галерия. Поради изгнаничеството на г-жа Сендова чак в посолството ни в Токио (горката Япония!) хайлайфните купони се бяха стопили като ланския сняг, а заедно с тях и пословичната българска завист. И само някъде далеч-далеч, из Близкия изток, външният ни министър Соломон Паси все още громеше ислямския тероризъм до последния български войник.

А репатриантският поток продължаваше да тече така пълноводно, че министърът на извънредните ситуации Моллов го обяви без колебания за потоп и като се метна с цялата си рода в ковчега на НОИ, спаси праведната си душа на родния Арарат.