Оставайки в рамките на акцентите, така както бяха формулирани в речта на г-н Симеон Сакскобургготски, ще си позволя да направя един блицанализ. Ако внимателно прочетем, а дори и по диагонала ако прочетем това, което беше публикувано, се очертава следният пласт: "Аз - аз и останалите, аз, който командвам парада, и ви припомням, че аз командвам парада, вие сте пешките, аз съм добрият, аз съм целият в бяло." Много внимателно прочетох, така, професионално - "Докато вие допускате грешки, вие губите доверие, някои от вас, много от вас". Но забележете, нивото е "Аз и останалите"! Дори в определени случаи няма и така използвания популистки прийом на съпричастност. Двете нива са много категорично отделени. Добрият цар и царедворците, които се стараят, ама някои не се стараят много, те трябва да бъдат заменени, а други се оказват неподходящи и с тях според един поостарял жаргон трябва да се разделим...

Значи, образно казано, той, макар и неадресирано, ги ругае, а те изпращат речта му като по времената на ранния Тодор Живков с нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации... Според мен г-н Сакскобургготски в очите на хората, които го заобикалят, които му служат, е от типа на инструменталните личности. Не звучи ласкаво за него и не бих искал да е така, но реално според мен ситуацията е от този тип. На първо място е политиката, която очевидно не е добра, след това са обслужващите личности. А това рано или късно ми напомня за Лениновата формулировка - вчера беше рано, утре ще бъде късно, днес му е времето.

(Радио "Свободна Европа")