Повод за това интервю са изнесените от "Сега" данни за последните 3 кампании за елитните гимназии. От тях става ясно, че София събира половината от всички отличници за страната, въпреки че общият брой на кандидат-гимназистите в столицата е традиционно 3 пъти по-малък от този в останалите региони, взети заедно. Зам.-министър Наков предпочете да отговаря писмено, без възможност за задаване на уточняващи въпроси.

--------



ТАНЯ ПЕТРОВА

- На какво според вас се дължи драстичната разлика между успеха на учениците от изпитите за езиковите гимназии в София и провинцията? Има ли пропаст в качеството на образование между център и периферия?

- За драстична разлика в резултатите от изпитите след завършен 7-и клас на учениците от София и страната не може да се говори. Всички седмокласници се обучават по утвърдени от МОН учебни програми, с които се гарантира еднакво усвояване на знания и умения, и от преподаватели с еднаква подготовка, получена в едни и същи висши училища. Качеството на образованието не може да зависи от това дали обучението се провежда в страната или в столицата.

- Съществува теза, че резултатите са по-добри, защото голяма част от проверителите дават частни уроци и впоследствие пишат по-високи оценки на тези деца?

- Частните уроци сами по себе си не са гаранция за високи резултати. Основните фактори, от които зависи доброто представяне, са преди всичко сериозната литературна и езикова подготовка, психическата стабилност на децата по време на изпита, както и установеният формат на изпитите по български език и литература и по математика. Всичко това създава увереност у кандидат-гимназистите и доверие в отработената с годините процедура по проверка и оценка. Що се отнася до разпознаването на писмена работа по ключови думи и формулировки, организацията и провеждането на изпитите не допуска такава възможност.

- Експертите изтъкват и друго обяснение - че родителите в София са финансово по-обезщетени и имат възможност да пращат децата на частни уроци.

- Цитираните експертни оценки се нуждаят от обяснението на самите експерти, които изразяват подобни твърдения.

- Според специалисти голяма част от тези проблеми ще отпаднат, ако работите се проверяват от национална комисия, както при матурите. Обсъждан ли е този вариант?

- Вариантът за национална комисия, проверяваща изпитните работи след завършен 7-и клас, не е обсъждан. Такава комисия е целесъобразно да работи при задължителните държавни зрелостни изпити, но след 7-и клас конкурсите нямат задължителен характер за всички завършващи. Освен това процедурата по проверка и оценка излишно ще се утежни и оскъпи.

- Вашият екип отмени съществуващите преди това тестове за прием в гимназиите с мотива, че не са съставени професионално и водят до повече частни уроци. Тогава заявихте, че това се прави временно, докато МОН състави добре работещи тестове. Ще има ли промяна във формата на изпита?

- Тестовата форма на изпит след завършен 7-и клас е запазена при кандидатстване в профилите "Спорт", "Изкуства" и за други специалности, изискващи способности в областта на музиката, хореографията, изобразителното изкуство.

Форматът на изпита за училища с държавен прием дава достатъчно добри резултати. Изисква се подготовка само по 2 предмета - български език и литература и математика. Така провеждан, конкурсът създава възможност за подреждане на учениците според равнището на техните знания и умения. Изпитите са по математика и български език и литература, тъй като тези два предмета се изучават без прекъсване от 1-и до 7-и клас и са с най-голям хорариум. Също така те дават най-добра представа за зрелостта на учениците.

- Правен ли е анализ на резултатите от кампаниите и какви мерки ще предприемете за преодоляване на дисбаланса между София и провинцията?

- Анализ на резултатите от изпитите се прави след всяка кампания с цел да се подобрят отделни недобре работещи процедури.