|
От 2 г. насам всеки понеделник и четвъртък към 17 часа
в дневния клуб за възрастни интелектуалци "Сребърна есен" на ул. "Загоре" 6 в София започват да се стичат хора в пенсионна възраст. Клубът е създаден по идея на дъщерята на доайенката на благотворителността у нас Донка Паприкова - Зоя Паприкова-Крутилин. Това се случва след интензивни контакти със Съюза на учените, СБХ, СБП, Съюза на композиторите и този на филмовите дейци. Помещава се в аристократична триетажна къща с двор на тиха уличка до Орлов мост. В антрето е залепена карта на София, списък с екскурзии до манастири, организирани от фондация "Борис I", и мисли на Далай Лама, сред които особено впечатляващо звучи една:
"Когато губиш, недей да губиш и урока за загубата"
Във вестибюла е изложена картината на Димитър Киров "Благославящият Христос", специално дарение за дома.
Пръв всяка сутрин още в осем без петнайсет тук пристига 80-годишният Константин Коцев заедно с вярната си спътница в живота - за да проведе с желаещите клубни членове своя уникален гимнастически комплекс, изобретен от самия него и включващ елементи от йога, тибетски упражнения и български народни танци.
Никой не би го нарекъл старец. С бялата си брадичка и тропическия си тен той има вид на източен мъдрец. Бившият адвокат се прочу с това, че зиме и лете ходи по софийските улици гол до кръста. Хората, видели го на живо или на многобройните му снимки по вестниците, сигурно са сметнали, че става дума за поредния "Перко Наумов", без да подозират, че при бай Константин ходенето без дреха е израз на дълбоко премислена житейска стратегия.
"Животните не боледуват, защото не носят дрехи",
твърди убедено той. Дрехите ни пречат да акумулираме космическата енергия." Между другото, откакто преди 4 г. започнал да ходи гол, той не се е разболял нито веднъж. Здравият му вид, бистрата му мисъл и бодростта му са най-сериозното доказателство за верността на тезата му. Ето простото верую на Константин Коцев, с което той, репресираният от комунистите, е успял да се изкачи до 80-те си години толкова съхранен: "На тази земя трябва да живеем с твърди морални норми. За мен моралът е в това всеки ден да зарадваш най-малко 10 човека. И разбира се, да не наскърбиш никого. Как ще го зарадваш? Като му отстъпиш място в трамвая, ако е по-възрастен. Като му се усмихнеш, като го поздравиш. Каквато и работа да вършиш, трябва да я вършиш с желание."
Гимнастическият комплекс се провежда във вътрешното дворче на къщата. Едно от упражненията се нарича "кацащ лебед". Две от дамите, повтарящи със старание движенията на инструктора си, намират възможност между вдишването и издишването да се пошегуват, че
май вече са "бая проскубани лебедета"
Хората в активна възраст нерядко забравят, че близо 2,5 милиона са пенсионерите, тези "проскубани лебедета", в България. Именно към тази осиротяла възрастна аудитория е насочена дейността на клуб "Сребърна есен" на дъщерята на българската Майка Тереза - Зоя Паприкова-Крутилин. В него са се включили над 200 души.
На идващите на сбирките в понеделник и четвъртък следобед, обикновено над 50-60 човека, се предлага забележителна културна програма - гледане на видеофилми с природни забележителности, видеозаписи на опери и концерти с класическа музика, срещи с поети и писатели.
Културният афиш на клуба през изтеклите месеци е бил изключително наситен. На 3 март например на гости им е бил хор "Планинарска песен" с патриотичен репертоар. На 7 април, в Деня на здравния работник, е гостувал със сказка доц. Еню Бояджиев от Института по геронтология, бивш главен редактор на в. "Знахар" и специалист по природосъобразен начин на живот, самият той член на клуба. На 12 май е имало вечер, посветена на Боян Пенев. Неговата родственица Виолета Пенева е представила кореспонденцията между него и Елисавета Багряна. На възрастните интелектуалци е гостувала също така поетесата Люба Александрова със стихове от новата си стихосбирка, както и главният редактор на сп. "Пламък", поетът Георги Константинов, придружен от млади творци. Всяко мероприятие е придружено от почерпка с бисквити и чай, подсигурени от г-жа Крутилин и петимата доброволци, които й помагат. Особено доволни от музикалните мероприятия са Кунка Мръвкова и г-жа Заякова - и двете върли почитателки на класическата музика.
Една от доброволките, Снежана Андреева, споделя пред "Сега":
"Аз помагам в хоспис "Милосърдие" на г-жа Донка Паприкова. Бях решила, че мога да правя по една баница дневно за тежко болните възрастни хора, които лежат там. След това г-жа Зоя Паприкова ме привлече да помагам и тук.
Много ми е приятно с тези възрастни хора
Те са мили и интелигентни. С една дума, така се чувствам полезна. Имам отрасли деца, в момента съм домакиня. Имам възможност да помагам и го правя."
За да членуват в клуб "Сребърна есен", от възрастните интелектуалци се изисква да изпълняват три прости правила:
1. Да не се налага личната гледна точка. 2. Да не се говори за политика. 3. Да не се говори лошо един за друг.
Според Зоя Паприкова, мотор на тази истински спасителна за възрастните интелектуалци деятелност, така се постига истинска екология на душата - основен приоритет за "Сребърна есен" наред със съхраняването на физическата бодрост. Същото твърди и доц. Еню Бояджиев: не толкова физическата немощ, а социалната изолация са в основата на възприемането на старостта като недъг, като болест. В клуб "Сребърна есен" се лекува именно тази грешна постановка.
Родът Паприкови има своето запазено място в българската история и култура. Както е известно, дядо на Донка Паприкова е ген. Паприков (1858-1920), участник в Априлското въстание, министър на външните работи и вероизповеданията от 1908 до 1910 г., който подписва независимостта на България през 1908 г. в състава на правителството на Малинов.
Чичо на Донка Паприкова е художникът Владимир Димитров-Майстора.
Самата Донка Паприкова бе наградена с орден "Стара планина" II степен през 2001 г. заради изключителните й заслуги в полето на благотворителността и милосърдието.
Дъщеря й Зоя върви по нейния път.
|
|
