Това е въпросът, пред който анализаторът, въоръжен с логически апарат, е безпомощен. Защо? Защото СДС със своите въртеливи движения се докара до положение, при което гърбът му е опрял плътно в кирпича. Докараният до такова положение субект забравя логиката и разума и започва да действа инстинктивно. Инстинктите мобилизират целия ресурс на субекта и обикновено инстинктивното поведение е печелившо в голям процент от случаите. Инстинктивното поведение на свой ред може да се разбие на два подварианта - вярно и лъжливо. Вярното е онова, което изхожда от вътрешната природа и нагласа на субекта. Лъжливото е точно обратното на вярното, но по парадоксален начин поради по-голямата степен на изненада и неочакваност може да доведе до същия полезен резултат. Който в случая със СДС се изчерпва с една дума - оцеляване.

И така - до какъв избор ще доведе инстинктът СДС? Ако припознаем СДС като лъвче, то това лъвче бихме могли да го опишем към днешна дата като едно метиляво, опикано лъвче, което даже няма сили да се надигне на крака, а една елементарна прозявка му докарва сърцебиене. При заплаха за живота обаче, каквато сега е надвиснала над субекта СДС, лъвчето може в пристъп на безумие да събере сили и да се нахвърли върху врага; може и да легне по корем и да размаха лапи, признаващо поражението си. Тук трябва да разкрием още една тайна от природата на инстинктивното поведение: когато не е изпаднал в цайтнот, субектът се опитва предварително да проиграе възможните реакции в един, как да кажем, лабораторен вариант - каквото нещо донякъде вече се случи в публичното пространство. Който видял, видял, който чул, чул, който прочел, прочел.

И така - как би постъпил СДС според инстинкта за оцеляване, бушуващ в сломената му природа?

Да разгледаме първо лъжливия, парадоксален вариант. Той би означавал СДС да номинира за кмет тотално различна от преживяните до този момент личности и кандидатури: или напълно да се откаже от борбата. Със задявката на Филип от далечния братски Ню Йорк това донякъде бе проиграно, но не пречи да се осъществи и като пълноправен инстинктивен акт. Именно това присъства в образа на легналото по корем и махащо с лапи опикано лъвче.

Друг парадоксален вариант би могъл да заложи на личност извън политическата каста, със съхранен морален кредит. Трябва да признаем, че СДС ръчка в пространството и за такъв вариант, но засега безутешно. Вероятно оределият мисловен тръст на сините ще разчита да попрочете работите на кандидат-студентите по журналистика, чийто изпит беше върху темата "Власт и корупция".

На последно място трябва да разгледаме истинския, жив, яростен инстинктивен ход, който да събуди страх и респект в съперника. Той трябва да бъде мощен и неочакван. Трябва да бъде свързан с личност, която общественото мнение изобщо не свързва с тази номинация, но подсъзнателно тръпне да я чуе като гаранция за истинска борба. Кой е единственият такъв възможен ход на СДС?