Кемане
Пета седмица вървим с моя помощник Траянчо - в гората и планината. Нощем спяхме в бараките на миньорите и така много се сприятелихме. Вече знаех всичко за него, вероятно и той за мене. Само едно не можех да разбера: болен ли е от нещо, или такъв му е нравът - нищо, ама нищо на този свят не беше в състояние да го раздвижи отвътре.
Един ден ни заваля пороен дъжд. Крихме се тук-там, накрая се довлякохме до изоставена кошара. Вътре ...
|
|