:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,679,592
Активни 740
Страници 22,157
За един ден 1,302,066

Проф. Петко Димитров: Умишлено забавиха документите за експедицията на д-р Балард

И студентите знаят, че с нашата техника не може да се търси нефт и газ, твърди българският баща на проекта "Ной"
- Проф. Димитров, какво става с експедицията на д-р Балард?

Директорът на НИМ Божидар Димитров заяви, че тя не е археологическа, а ще търси нефт и газ по нашето Черноморие.

- Възмутен съм от действията срещу проекта - тази експанзия не прави чест на българските научни среди. Възмутен съм и от подхода за дискредитиране на нашите американски колеги.

С д-р Балард работим от 2000 г., когато той ми се обади и ме покани да работим заедно по проекта "Ной". Инициативата за този проект беше наша, а той има тема "Корелация на геологически, исторически и климатични събития в Черно и Средиземно море през последните 25 000 г". Българската страна е интелектуалният подбудител за проекта - нашият екип от Института по океанология. Д-р Балард предложи технологичната си помощ - да използваме апарата ЕХО, с който да направим сонарна снимка на дъното на Черно море. Основна задача в експедицията имаше и нашият изследователски кораб "Академик", който бе ремонтиран изцяло за сметка на Балард. Първата експедиция беше през 2001 г. Тогава открихме на дъното повече от 100 обекта. Всички разходи бяха поети от д-р Балард. Експедициите му се финансират от Националното географско дружество на САЩ, Фонд за национални изследвания на САЩ, офиса на американските ВМС, Океанската и атмосферна асоциация и офиса за океански изследвания.

- За двете експедиции - през 2001 и 2002 г., имахте ли някакви проблеми от страна на българското правителство?

- И през двете години са получени необходимите разрешения от страна на МС, съгласно Закона за морските пространства. През това време обаче се появиха различни писания. Първоначално се твърдеше, че експедициите представляват шпионски мисии, после, че твърде е възможно да търсим зелени човечета, че сме търсили руска подводна лодка и руско оръжие на дъното, а и най-често лансираната версия от страна на Божидар Димитров, че едва ли не сме подменили естеството на нашата работа и търсим нефт и газ. А за всеки първокурсник студент е ясно, че с нашата апаратура, с която работихме - има я в Интернет, в сайта на д-р Балард заедно с целия план на експедициите, не може да се търси нефт или газ.

- В момента във връзка ли сте с проф. Балард? Какво става с "Експедиция 2003"?

- Тъй като в плановете за "Експедиция 2003" ставаше дума за ескавация - изваждане на предмети - амфори, дори и на потънал кораб, датиран към 5-3 век, преди Христа, то съгласно Закона за паметниците на културата този въпрос трябваше да бъде отнесен към Археологическия институт с музей към БАН. Неговият научен съвет има право да дава разрешения за изваждане на предмети от дъното. Аз насочих д-р Балард към проф. Йорданка Юрукова, която тогава беше директор на Археологическия институт.

През април-май т.г., Д-р Балард и проф. Юрукова установяват отношения, и още на 10 юни Археологическият институт дава разрешение на американския изследовател за ескавация на предмети. Паралелно с това обаче проф. Юрукова предлага нов договор на д-р Балард, като по този начин Институтът по океанология и моят екип бяхме отстранени от проекта. Софиянци взеха проекта така, както се взима хапка от уста. Заради новите изисквания по договора самият Балард се отказа от "Експедиция 2003" в България.

- Какви бяха тези изисквания?

- Според закона разрешението от Археологическия институт към БАН се внася в Министерството на културата за разрешение за ескавация и евентуално изнасяне на предмети за изложба в чужбина. Една от идеите на д-р Балард беше, ако извадим

предмети от дъното и реставрираме потъналия дървен кораб, да направи експозиция в големите изложбени центрове в Ню Йорк, Вашингтон, Лондон и Париж. Това щеше да представлява интерес за света, а и така щяха да се набират средства за следващи

експедиции. Явно умишлено бяха бавени документите ни. Разрешението на Археологическия институт е взето на 10 юни, а на 12 юни го потвърждава и Научният съвет на института.

Внесено е в кабинета след месец. Министерският съвет го одобрява на 25 юли. Това беше датата, на която експедицията вече трябваше да е започнала.

Плановете ни предвиждаха при проучванията на корабокрушението, което е на около 26 км

югоизточно от Калиакра, да поканим на борда на "Академик" 15 учени от цял свят. Това трябваше да стане от 25 юли до 5 август.

- На какво се дължи това протакане?

- Археологическият институт и неговият тогавашен директор Юрукова не желаеха да ускорят процедурата. Те рекетираха д-р Балард да сключи договора с тях. Има и нещо друго. Водещи български археолози са развълнувани от възможността

катастрофалните събития и потопът в Черно море да се окажат действителни. Застрашена бе хегемонията на Археологическия институт и НИМ при решаване на радикални проблеми на праисторията и най-новата геоложка история на Земята. Интересното е, че нито проф. Юрукова, нито проф. Божидар Димитров говорят за самия проект "Ной", те не коментират неговата същност. Цели се дискредитирането на проекта. Целта е отстраняването на д-р Балард. Той вече работи по шелфа пред Синоп в Турция.
10
1856
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
06 Август 2003 23:12
Божо днес, о6.о8., има пространствена статия в Труд, където обяснява какъв голям международен мошеник е откривателя на "Титаник". Защо не е избрал "Сега" за да изложи тезата си по дискусията от понеделник остава въпрос за 50 кинта.
07 Август 2003 11:11
Абе, не разбрате ли че Божидар ДИМИТРОВ вдига шум около себе си, за да го вкарат в листите на БСП за следващото народно събрание. И той е толкова отявлен и краен, че просто не ми се иска да си мисля затова...как пък и не спря....а и му дават рибуни...защото ни предлага нещо като "зрелища". Той хляб не може...
07 Август 2003 12:00

Не е чак толкова пространствена статията му в Труд.
Нищо ново и ненаписано по въпроса през последната година няма в нея.
Думите на Петко Димитров внасят много повече яснота.
Поздравления на СЕГА за инициативата да го потърсят за коментар.
07 Август 2003 14:01
И все пак, Божидар повече ме кефи...
07 Август 2003 15:07
От статията хич не става ясно, има ли кьорав археолог в тази експедиция. Става ясно, че иманярът Балард любезно се бил изръсил за ремонт на българския кораб "Академик". Ремонтът не може да струва повече от 500 000 $ - 1 000 000 $. Иначе излиза по-евтино да се купи нов кораб.
Работата явно мирише. Става ясно, че са вадили предмети от дъното, т.е. могли са да взимат проби от грунта и да търсят нефт, за което таксите, които трябва да платят на държавата, са много повече.
Че морето няколко пъти си е вдигало рязко нивото, всички го знаят. Достатъчно е да се направи експедиция близо до брега, може и без кораб.
Какво ще търсят навътре и из обширни райони, е друг въпрос, ако искат да търсят нефт, трябва да си платят, както в белите държави.
Изцяло се присъединявам към Божидар Димитров. Съгласен съм и с Ганю, че внася повече яснота.
07 Август 2003 17:07
Абе, beam rider,
от кой грунд са взели проби? От тинята на дъното ли? Моеш ли ми обясни как от органичните и неорганични утайки на дъното се разбира дали има нефт на дадено място или не? Обясни моля те, предпологам си открил революционен метод... може би в съавторство с лицето БД?
Нефта обикновено се намира на дълбочина от няколко стотин метра до 1-2 километра (под дъното!!!), а как се взима проба от такава дълбочина ще ти обясня като пораснеш. Дотогава придължавай да се кефиш на лицето БД, също като семплите солюшъни, дето пиеше от изеора на Божидарчо на големи глътки. Май нещо е препила чак, никва не се обажда.
07 Август 2003 18:09
Абе, пари на ръка се искат тука и някой се инати и не ги дава. Божидар Димитров се е научил да казва таз "сентенция" на английски: "No money, no honey."
07 Август 2003 18:34
А как ще ми обясниш какво търсят в тинята тогава? Няма да те чакам, докато порасна. Знаеш ли как се намират и вадят амфори от тиня? И ноев ковчег, който според преданието изобщо не е потъвал. Даже да е потънал, е затрупан с тиня, така че пак не знам как ще го намерят, като съставят карта на релефа на дъното. Или са пили морска вода, или нещо послъгват.
Работата силно мирише.
А БД е елитен тип.
07 Август 2003 19:07
beam rider, ти явно си от тия, дето едно си знаят едно си баят - Ноев ковчег, та Ноев ковчег... Господина професор ти е обеснил чено на бяло, че става дума за "потънал кораб, датиран към 5-3 век, преди Христа, то съгласно...". Никъде не иде реч за Ноев ковчег. Въпросния ковчег е измислица на лицето Божидар Д.
Що се отнася до техниките за картографиране на придънния слой (най-горния слой на моркото дъно с дебелина 3-5 метра) и тези за проучване на континенталния шелф в дълбочина - пак ти казвам, явно наистина трябва да пораснеш за да схванеш разликите (защото засега явно за теб няма разлика, а в действителност има и то принципна!!!).
07 Август 2003 21:13
Ама не можеш да ме накараш да си помисля, че ще правят археологическа експедиция без кьорав археолог. И кво е това изследване на горния слой от дъното - 3-5 метра (много точно си го измерил) - за къв дявол им е да го правят? Ако ще правят археологическа експедиция, да дойдат археолози. Ако ще търсят нефт - да си платят. Пък после ако щат да ровят в тинята. Прав си, че съм от хората, дето едно си знаят и едно си баят, особено когато става въпрос за пари.
И къв си ти, че наричаш Божидар Димитров "лицето Божидар Д."? Божидар Димитров е един истински Българин.
За мен Робърт Балард е иманяр и осквернител на братски могили - например в случаите с "Бисмарк" и "Титаник".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД