Един човек веднаж замръкнал в някакво село, дето не му бил стъпвал кракът. Ама студено, ама дъжд, ама ужас, ви казвам, и той посреднощ потропал на първата порта - да го приютят. Стопанинът му казал, че у тях няма място; така и така, казал, не мога да те прибера, приятелю, обаче мога да ти дам един съвет! Отиваш - му казал - право при чорбаджи едикойси ей там отсреща, той никого не е върнал до сега, и тебе няма да върне. Много е гостоприемен, много е готин, само един кусур има: на сутринта си бие гостите на изпроводяк...

Човекът си рекъл, айде сега, един бой все ще го изтърпя и по-добре един бой, отколкото да фана някоя пневмония в тоз дъжд. И наистина отишъл и потропал на портата на чорбаджи едикойси.

Излязъл чорбаджията, веднага го поканил да влезе вътре; там раздигал женорята да приготвят една хубава вечеря и прочие; и му вика на онзи премръзналия пътник: "Една ракийка ще удариш ли, странниче?" Тоз вика: "Ще ударя, разбира се, как няма!" "А така, бравос! - вика чорбаджията. - А докато стане вечерята още една ракийка ударваш ли?" "А! Ударвам не, ами оттатък" - отвръща гостенинът. "А така! - продължава чорбаджията. - Сега един гювеч опраскваш ли?" "Уха!" - вика другият. "Една ока вино ще изпием ли ние двамата с тебе сега?" - пита чорбаджията. "Естествено!" - възклицава оня.

Пийнали му те двамата хубавичката, нахранил го чорбаджията, женорята му приготвили едно топло легло, сложили го да спи; на сутринта като стават - хайде една хубава закуска...

Обаче човекът нещо се озърта един такъв и все не си тръгва!

- Тъй - вика чорбаджията, - сега какво има, защо не тръгваш?

- Ами чакам да ме набиеш!

- А! - вика чорбаджията - И защо да те бия?

- Ами те там така ми обясниха - вика гостенинът притеснен, - че накрая биеш за изпроводяк!

- Ооо - разсмял се чорбаджията. - Ама защо да те бия, бе човек! Аз другите ги бия, защото като им викам: "Една ракия ще пиеш ли? Едно вино ще удариш ли? Един гювеч опраскваш ли?" - те се пристискват и викат: "А, няма нужда!" Е как няма нужда бе, бунак, защо ме вдигаш посреднощ, като една ракия няма да пиеш като хората?! Ей затуй ги бия! Тебе защо да те бия?!? Я виж ти какво хубаво му пийна, хапна, та ми напълни душата...

... Почитаеми отделе "После",

Идея нямам защо ми хрумна тази приказка точно сега, когато се натрупа толкова богат доказателствен материал за пълната несъстоятелност на някои министри. Приватизационни катастрофи, илюстровани доклади (прерастващи в докладни записки), взривове насред София и там близо край град София, странни оставки по никое време и липсата на други оставки, и какво ли, и всякакво, а те - все министри! Само дето ги прехвърлят от единия джоб в другия.

Само си спомням, че някои от тях бяха участници в "Българския Великден", брой I, и че тогавашният стопанин на къщата нещо ги напъди, та затуй те отидоха и похлопаха на портата на чорбаджи едикой-си...

И може би от там нататък вече е станало точно като в приказката.