- Това ли е всичко? - запита нотариусът.
- Че какво друго? - отвърна му завещателят и нотариусът, след като поясни, кхъ-кхъ, че по закон няма право да нанася корекции, зачете на глас записаното волеизявление:
- Аз, долуподписаният, си отивам. Сам като, как беше, като вятъра над Линкълновите прерии. Едничката рожба, докато живееше под крилото ми, не врънкаше пари ни за пийпшоу, нито за кокаинец. Жената - цвете. Разбирахме се с нея и без думи. ...
|
|