Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа "моят телефон". Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, а не да се върнат обратно. Отварят външната врата и влизат. Били са някъде за известно време и са си дошли. Накрая разбрах, че двете няма да се върнат.

Оттогава само гледам към телефона. Не разбрах защо си отидоха. Попитах ...

* * *



Поболя се пътя, залиня.

Тревата го пожали,

саван му изтъка.





* * *



Един дълъг Великден е заключен у мен.

Окото му - в ключалката,

ръката му - на вратата,

дъха му -в душата ми.

А ключа пазят птиците.





Еднодневка



На покрива на света,

на гърловината на шишето -

мушица-еднодневка, опалена от слънцето.





* * *



С краката на стоножката, с хобота на пчелата, ...