На 2 януари 1981-а, в 3 след полунощ от гарата в Стара Загора се качих на покрития със сняг и скреж влак за Костенец, откъдето взех автобус за Самоков, там - друг за Говедарци, където се озовах някъде около обяд, ведно с тълпа пристигнали от цяла България курортисти. Бях настанен в стая на първия етаж на почивната станция на Профсъюзите с още трима души - Мацев, 40-годишен иженер, занимаващ се с йога, Терзиев, дърт учител по музика в училището за деца ...

Спомени за ветрове

В памет на Атанас Далчев



1.



Нощес ме събуди студеният вятър.

Той носеше мраз и омраза с изсъхнали листи,

които запрати в стъклата и скрежа им с пукот.

Захапал тъй здраво врати и прозорци - разлюшка

дома ми подобно зараза; безумен се смя и почуква

със ледени бучки по моите злобни и втренчени мисли...



2.



Колко дълго съм бил изтезаван, колко дълго - уплашен!

Колко дълго ...