|
Ако се наложи да правя репортаж в някоя болница, името ми веднага предизвиква интерес. А когато обясня каква е връзката ми с акад. Малеев, всички стават два пъти по-отзивчиви, признава Наско. Той обяснява, че и до днес името на покойния му вече дядо предизвиква сред лекарите асоциация с тормоз над пушачите. Малеев бил непреклонен в изискването си да не се пуши в болниците и преследвал упорито всеки, който дръзне да наруши забраната. В лекарските среди дори като виц се разказва историята, когато по време на дежурство
той заварил доктор и сестра в неудобна поза
Вместо да ги скастри обаче, само махнал благосклонно с ръка, но не пропуснал да ги предупреди, че ще провери дали след това са запалили по цигара.
Неодобрението към тютюнопушенето е присъщо за всички в семейството ми, обяснява Наско Малеев. Той носи и трите имена на дядо си, който бил един от най-близките му хора. Малцина от по-младите днес пък знаят, че акад. Малеев е брат на Мара Малеева - съпругата на бившия първи Тодор Живков, и като такъв бил също един от най-приближените му. "Дядо ми обаче беше не толкова политик и партиец, колкото лекар. Затова му беше много болно, когато след промените много хора се обърнаха срещу него, сякаш той никога не е лекувал и не е работил за тях и здравето на близките им," казва репортерът.
Наско е роден през 1977 г. и има бегли спомени от 10 ноември 1989 г. "Разбрах, че нещо е станало, защото, като се прибрах, майка ми беше с усмивка до ушите, а баща ми - доста потресен." По онова време семейството му живее в Австрия, където баща му Христо - син на акад. Малеев, бил дипломат. Племенникът на Тодор Живков е завършил Международни отношения в Москва и работи по специалността си до 1990 г. Въпреки това обаче се оженва по любов, но не за наследничка на комунистически активист, а на
един от създателите на Българския анархистичен съюз
Снахата на академик Малеев, Весела, е дъщеря на бившия политзатворник в Белене Тодор Бараков. Но различията в политическите виждания явно не са попречили на добрите отношения във фамилията и семейството живее доста задружно до 1991 г., когато Весела и Христо се развеждат. Преди това се събирахме доста често, но тогава не съм осъзнавал ролята на околните ми, те бяха просто мои близки, дори Тодор Живков възприемах като един от останалите симпатични дядовци, обяснява порасналият вече Наско. Сред най-обичаните от него хора във фамилията Малееви е чичо му Крум Дамянов - съпруг на леля му по бащина линия Уляна. Той е скулптор, преподава във ВИАЗ и е автор на Камбаните и на монумента "1300 години България" край Шумен.
Добрите отношения в семейството обаче не попречили на бившия първи да отнеме наградата за дебют на Весела Малеева, която тя получила през 1987 г. за романа си "Музеят" по време на "Аполония". Според държавния глава творбата подронвала устоите на социализма. Весела Малеева по онова време била водеща на предаването по БНТ "Неделни срещи".
До падането на социализма честите гостувания на Малееви в "Бояна" били истинско приключение за децата - там те имали на разположение цял киносалон, в който редовно им прожектирали серии не само на "Ну, погоди!", но и на "Том и Джери". Покрай работата на високопоставения си дядо Наско имал възможност от съвсем малък да се вози и на самолет. Обичайно за тогавашното, а и за сегашното време, детето с виден произход било записано
да учи в училището за надарени в Горна баня
Там той обаче останал само до трети клас. След това дипломатическата работа на баща му отвела семейството в Холандия, където били от 1980 до 1984 г. Там се родил и по-малкият брат на Наско, Александър. След това фамилията се пренесла в Австрия, където ги заварили съкращенията във Външно. Семейството обаче и след това остава във Виена и се оказва, че Наско е живял по-дълго време там, отколкото в София.
Въпреки това връзката му с родината е доста силна. Тук имам приятели от детинство, с които и досега се виждаме, обяснява внукът на акад. Малеев. Един от най-близките му е Иван Кисьов - син на зам.-председателя на СДС Владимир Кисьов. Самият политик бил приятел на баща му още от времето, когато двамата учели в немската гимназия и редовно играели бридж. Никога обаче не сме се карали за политика, по-скоро други теми могат да предизвикат разногласия помежду ни, обяснява Наско. В ранните години
негов другар по бели бил малкият Янчо Таков
Семейство Малееви живеело, а и до днес притежава апартамент в една и съща кооперация на централната столична улица "Шипка" заедно с ген. Атанас Семерджиев, Петър Младенов, Александър Лилов и други партийни величия. Любимото ни занимание по онова време беше да тормозим военните, които ни охраняваха, разказва Наско. Едно от върховите им изпълнения пък било, когато се изпикали върху пурите на Петър Младенов - негов подарък лично от Фидел Кастро.
Друг приятел на Наско пък става причина той да се завърне за дълго в България, без да го е планирал. По време на една от ваканциите си, вече като студент по журналистика във Виена, Наско на шега подхвърлил, че му е време да се пробва в професията. Споменал го пред Тодор Кирков - водещ на спортните новини по bTV и също негов приятел от детинство. Още на следващия ден спортният журналист го въвел в нюзрума на частната телевизия и Наско е там вече повече от две години. Отначало бил обикновен стажант, който трябвало да доказва за какво го бива, а сега вече е щатен репортер в екипа на сутрешния блок. Изявява се и в новините, а и при Светла Петрова в "Сеизмограф". Горд съм, че не ме взеха с връзки и сам се утвърдих, казва Наско. Той обяснява, че и като малък не е бил глезено дете и отдавна е свикнал да се оправя сам. Още 12-годишен родителите му го пращат да учи в най-старото училище в Австрия - "Терезианум", където живее в пансион. В Австрия Наско отбива и военната си служба, което за него било истинско предизвикателство. Два месеца служех в специални части на австро-унгарската граница и
задачата ми беше да връщам нелегалните емигранти
За щастие нито един от заловените по онова време не беше българин, обяснява репортерът.
Преди да запише журналистика, Наско известно време учи и икономика, но се убедил, че не става за тази работа. Сега иска да завърши ново висше - кинорежисура, но миналата есен го скъсали на посления кръг на изпитите в НАТФИЗ. Обичам да работя с детайлите в картината, визията ме вълнува, обяснява новото си увлечение Наско. Той има доста добър опит като фотограф, след като почти две години не свалял апарата от врата си и снимал всичко и навсякъде. Мечтата му е да види свой кадър в "Нешънъл джиографик".
Друга негова страст са ските, сърфът и къмпирането. Там почивката е най-истинска, защото човек може да почувства природата. Наско обича да пътува и е обиколил почти цяла Европа. От Стария континент засега не е видял само Турция, Албания и Русия. Затова пък е бил още в Щатите, а Хаваите смята за райско място, където "Господ е давал, давал, та чак се е забравил".
На въпроса дали се чувства повече българин, или повече австриец,
Наско отговаря: "Аз съм номад."
Той е убеден, че човек може да открие истинската си същност само когато е в движение. Пътуването е особено състояние на духа и физиката и дава възможност на човек да възприема света по различен начин, обяснява вижданията си репортерът. Това била и една от причините да избере журналистиката за своя професия - това е работа, която никога не дава покой.
Наско шушумигата е имал проблеми в медицината, защото е бил доказан тежкотонажен некадърник и психопат. Сестра му умишлено не е позволява да напредва по линията доцент-професор, защото отлично си е познавала говедото и се е страхувала за нещастните пациенти. След смъртта й бариерата пада, даже Тошо е бил доста толерантен към него, заради паметта на жена си. 
Що му не дадете поне огледало да се види, че е плоскочел примат и дори и майка му не е успяла да облагороди животинските черти на разкривената физиономия 