СТАРА СЛАВА
Авторът на първата българска граматика, на първия Френско-български и Българо-френски речник и издател на първия български вестник е от най-върлите пуристи на родния ни език
Димитър Яръмов
"Да пише или да списува човек на един език, трябува да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му."
Иван Богоров, 1875 г.
За някои името на големия наш книжовник, роден преди 180 г., ще си остане свързано с понятието "Богоровщина" - всяка ненужна и дори смешна нова дума, като "драсни-пални клечица" (вместо кибрит), измислена от него, резултат на усилията му да изчисти българския език от чуждици. За други обаче той е дал ценен принос в налагането на думи, с които и до ден днешен си служим - вестник, чакалня и т. н.
------------------------------------------------
Иван Богоров е един от големите възрожденски енциклопедисти - медик по образование, той се занимава със стопански въпроси, икономика, география, индустрия, транспорт, филология, журналистика. Сред строителите на българския книжовен език той има първенстваща роля с това, че е автор на "Първичка българска граматика" (1844 г.), а също и със съставянето на първия Френско-български и Българо-френски речник. Първенстваща роля държи Богоров и в издаването на първия български вестник - "Български орел" (1846 г.), който се появява две години след първото ни списание "Любословие" на Константин Фотинов. Днес нашето вестникарство може да отбележи своята 155 годишнина.