Любовно стихотворение



"Твойта кожа

ми харесва...

...

Да я съдерем сега и пуснем вътре

малко слънце"



Хр. Стоянов - "Антилюбовно"



Когато пусна слънце мойта кожа,

наоколо внезапно притъмня.

Когато шепнех "Христо!", вместо "Боже!",

ловджиите подгониха сърна.



Когато втори път и после - трети

таванът се превръщаше в небе,

обречена, сърната се оплете

във ...

И тогава той просто си седял в Интера, онова заведение-институция, което вече категорично не съществува, защото такова нещо може само категорично да бъде или да не бъде, като се имат пред вид огромните му размери, черния интериор, прорязан от жълто-бронзови кантове и добра имитация на полиран тъмен мрамор с писукащи жилки. И най-вече, като се имат пред вид онези пионерски (в смисъл на първооткривателски) разговори с приятели в сладката мечтателност ...

Лятно време. 2002. БОРИСЛАВ НИКОЛОВ ...