Димитър Шумналиев признава, че на 55 г. в душата му цари уют и спокойствие и пожелава това всекиму - и на приятелите, и на враговете. От двора на селската му къща се виждат индиговите склонове на Рила. Купил си тази къща тук, в малкото селце до Костенец, преди две-три години именно заради гледката - заради планината, заради въздуха, заради винаги различните залези, заради тънките бели мъгли, които не се разсейват в планинските урви, а висят като мраморни жилки от земята до небето. Когато видял тази гледка за първи път, сякаш някой му изкарал с юмрук въздуха от диафрагмата и веднага си казал - това ще е! Наоколо расте букова гора; за 2 часа можеш да се изкачиш над хижа "Гургулица" - до вековните борови гори и невероятни пасища. Ако си ловджия, тук пък е мястото, където все още се среща дивеч.

В началото на демокрацията продуктивният писател Шумналиев издава поредния си, може би 20-и роман - "Геена" - и замлъква. Близо 10 години нищо не може да го накара да посегне към перото, освен като вестникар. До мига, в който не се установява в това село. "Влюбени разкази" се написаха сами - споделя авторът им. - Аз само се прибирах от работа, потапях се в библейската тишина и включвах компютъра."

След излизането на сборника преди няколко седмици ценителите наистина останаха изненадани. В него Шумналиев



като творец е по-млад и жизнен отвсякога



"Влюбен ли сте?" - веднага се изхитрили да го попитат културните репортери от медиите. И останали дълбоко разочаровани от отговора му - не, не е влюбен.

От 12 години Димитър Шумналиев живее с жена, 25 години по-млада от него. Когато се запознават, тя е само на 19. "Любовта е само олтарът, входът към нещо по-голямо - продължава разсъжденията си в тази посока писателят, докато неговото момиче прави салата от слънчевите домати, набрани от двора специално в чест на екипа на "Сега", а той обръща пържолите върху скарата на барбекюто. - Любовта е преддверието на храма. Затова казвам, че не съм влюбен. Защото аз се намирам от години в самия храм."

Шумналиев нищо не е променял конструктивно по стогодишната едноетажна къща - само е измазал и варосал стените, сменил е изпочупените керемиди, направил е два навеса, облякъл е с гнайсови плочи пътеките; сковал е навес и капак на дълбокия страховит кладенец, чиято мокра зидария под светлината на лампата заблестява като броня на праисторическо влечуго; варосал е зида към улицата и е наредил в нишите му всевъзможни глинени съдове със забравени имена - гаванки, делвички, копанки, бърдучета...; провесил е по диреците менчета, ножици и чанове. Отишъл в един разсадник и сега върху издигнат лично от него алпинеум в средата на двора греят лилави и червени шибои, червени и жълти митровчета, лимонени невени, градински карамфили, гергини, латинки, модрики, петунии, сакъзчета и слезени.



Още римляните са се разхождали в този край



- понякога от недрата на земята тук и там изскачат ненадейно останки от римски съдове: Шумналиев разполага с керамично гърло от римска делва на възраст близо 20 века. Самото селце носи на гърба си шест-седем века история. Тук на Шумналиев му викат Шефа. "Шефе, нямаме пари с мъжа ми да си сменим личните карти", казала преди време съседката му Македонка. Той им дал 40 лв. Оттогава Македонка всяка заран му оставя я буца сирене, я буркан овче кисело мляко или тава с баница или милинки - с което многократно е върнала и надвърнала дълга си. Той естествено не може да изяде всичко и редовно носи дигащите пара изделия в редакцията на "Нощен Труд", където репортерите си изяждат пръстите и отдавна са абсолютни фенове на баничарските умения на Македонка.

Димитър Шумналиев започва работа още на 16 години



като вагонен шлосер в завод "Георги Димитров"



Завършва вечерна гимназия и българска филология. Вестникарската му одисея започва от студентската скамейка във в. "Народна младеж". Бил е редактор в "Отечествен фронт" и "Литературен фронт"; заместник главен на "Народна култура" от легендарния й период, когато главен редактор е Стефан Продев. Заедно с него отива и в "Дума", но там пътищата им се разделят. След това за кратко е главен редактор на скандалния в. "Факс", преди да премине на работа в "Трудовата" империя.

Малцина обаче знаят, че освен писател и вестникар Димитър Шумналиев е страстен колекционер и... художник.

Събира стари кантари от турско време, земеделски сечива, ютии, ръчно ковани джезвета, табелки от улици, клещи, чукове, зидарски отвеси, стари шевни машини, а също семена и бутилки вино. Старите вещи според него пазят най-добре паметта на времето.



Разходката из един битпазар е по-добра школа



за писателя от който и да е наръчник по теория на литературата, твърди Шумналиев.

Рисува обаче отдавна, поне от 20 години. Наивистичните му картини изумяват с оригиналността си. Пътищата в неговите картини са оранжеви, а зимата - синя. Може би скоро изкуствоведите ще бъдат изненадани от първата му изложба и със сигурност дълго ще цвилят от радост.

Тук за миг разговорът спира, защото са поднесени пържолите. Докато не съм забравил - ето рецептата на Шумналиев за маринатата, в която е киснал месото: една кафейна чаша оцет, една кафейна чаша бяло вино, една чашка зехтин, 1 лимон. Прибавят се 3-4 добре разбъркани лъжички горчица и 2 лъжички мед.

Преди време на тавана на къщата си Шумналиев открил стар механичен грамофон отпреди войната. Сдобил се отнякъде с бакелитова грамофонна плоча, навил според изискването 40 пъти ръчката му и грамофонът се завъртял. Мисля си, че ако във всяко загиващо българско село се заселеше по един писател, тогава калните пътища на Българийката ни със сигурност щяха да станат по-оранжеви; на пазара да се появят повече книги като "Влюбени разкази", а безбройните ни майчици като Македонка най-сетне ще успеят да си извадят нови лични карти... и ще има за кого да правят баници.

И така старата напукана плоча на родината ни може би един ден пак бавно ще се завърти.