Латинско наименование: Zantedeschia aethiopica

Произход: Родина на калата е Южна Африка. Поляни с кали могат да се видят около Кейптаун. Някои разновидности са разпространени на Азорските острови и остров Мадейра.

Семейство: Змиярникови

Листа: Стайната кала има характерни листа, които по форма наподобяват стрели. Важно е поне веднъж в седмицата те да се изтриват с влажна кърпа!

Цветове и цъфтеж: Типичен за растението е фуниевидният бял цвят. Срещат се обаче разновидности, които цъфтят в кремаво. В центъра на цвета има жълто съцветие като кочан. Всъщност именно то е същинският цвят на калата. Цъфти от януари до май.

Местоположение: Калата се нуждае от шарена сянка и много топлина. Има обаче и някои специфични моменти. През декември саксията с цветето трябва да се постави на по-топло и силно осветено място, за да цъфне. След като прецъфти, се оставя за около два месеца в покой. Това означава, че трябва да подсигурите на растението светло и хладно място. През лятото пък е добре да изнесете саксията на открито, но защитено от преките слънчеви лъчи място.

Почва: Богатата черноземна почва е най-доброто, което може да дадете на калата. Имайте предвид също, че не е нужно да засаждате растението в голяма и дълбока саксия, тъй като грудката се заравя съвсем плитко.

Поливане: То трябва да е съобразено с периодите на цъфтене. От декември до прецъфтяването се полива обилно. В периода на покой почти не се полива, а след това се сипва оскъдно вода.

Торене: Положението е подобно на поливането. По време на цъфтежа се тори всяка седмица. В периода на покой въобще не се тори. През останалото време може да торите веднъж месечно, дори и на два месеца.

Размножаване: Става сравнително лесно. Нужно е само да разделите корените или пък да отделите страничните грудки. Най-подходящ за пресаждане е месец август.

При болести: Индикатор за евентуално заболяване на растението са чупливите стъбла. Обикновено това става при неподходящо място за саксията - твърде тъмно, например. Освен това калата може да бъде нападната от листни въшки, което е знак, че помещението не се проветрява достатъчно често.