Още един поет си отиде - и то голям поет. Когато се случи такова нещо, изведнъж всички зяпваме и казваме: какъв творец живееше сред нас! И тръгваме да леем бронзови венци. А когато приживе тези горди хора - като Христо Фотев, като Георги Рупчев, сега като Иван Методиев - се задъхваха от безпаричие и живееха на границата на чисто физическото оцеляване, за тях не се сещаше никой от овластените, от онези, които всяка вечер по коктейлите плюскат ...