Нино завеща своето немалко състояние за български журналистически приз. Призът - иди, че разбери защо - още не е учреден.

На Нино гледаха като на пришълец, понеже бе живял в Париж и работил в парижкия печат. Там пробил, понеже имаше брилянтно перо - нищо, че го видях да пише не с перо, не и на машина, а с огризка от дюлгерски молив, който държеше непохватно, сякаш началната учителка е забравила да му каже как се държи молив.

В БТА Нино сверяваше преводите ми с оригиналите. Скоро му омръзна и ми каза, че не е "льо роа Юбю". Връщаше се от разговора Шарл дьо Гол-Тодор Живков на четири (всъщност на шест) очи. Крал Юбю е персонаж от комикс.

После се събрахме у Фреди Криспин на ул. "Гогол" 28, понеже Фреди беше съгласен да се съберем където и да е, стига да е у тях, а жена му Траяна ни прощаваше всякакво напиване и освинване на къщата, но не ни прощаваше, ако не отидехме.

Там Нино ни разказа за Пиер Данинос. За Данинос началниците били "Юбю роа". Всички бяхме съгласни, че е тъй, но най-съгласен беше Стефан Продев.

Книжлето на Данинос "Дневниците на майор Томпсън" ("Les Carnets du major Thompson") разказва за нагласите на французите и англичаните и разсмива, понеже, какъвто и да си, колкото по се напомпваш с шовинизъм, толкова си по-смешен. Десетилетия след Данинос, през 1999, Джеръми Паксман разказа по същия начин за сънародниците си ("The English - a portrait of a people"). Върхът на хумора е самоиронията; затова Алеко Константинов и Марк Твен разказват толкова хубаво.

Стефан разказа за Козма Прутков. Същият, който казал, че не може да се обхване необхватното. И че луната е по-полезна от слънцето, понеже тя ни свети нощем, когато е тъмно, а слънцето - денем, когато е светло. Паметникът на Козма Прутков бил издялан от дъбов пън и стоял в алеята на литературните герои в Брянския парк-музей на Толстой (граф Алексей К. Толстой, а не Алексей Н. или Лев, които също били графове). Размислите на Козма Прутков са съчинение на трима младежи: Алексей Толстой и братовчедите му Алексей и Александър Жемчужникови. Те не предполагали, че измисленият от тях герой ще се сдобие с биография и паметник. Сборникът "Пера и перушина" бе издаден в България през 1979, петнайсетина години след "Дневниците на майор Томпсън".

Данчо Матев, вместо да се прибере и да се наспи преди снимачния ден за филма "Тютюн", осъмна с нас у Фреди, понеже словачката Валя, на Владко Найденов жена му, извади някакъв чешки самиздат да ни превежда от прима виста Яра Цимерман - измислен персонаж, каквито са крал Юбю, майор Томпсън и Козма Прутков. Тогава, през шейсетте, измисляха какво ли не. Чешки писатели и актьори измислиха Яра Цимерман и театъра Цимерман. Спектакълът започваше със семинар на цимерманолози с вратовръзки и тъмни костюми, възкресяващи "забравения гений" от ХIХ век. После - едноактна Цимерманова пиеса.

Цимерман е вечният комбинатор и неудачник - poire, misfit, looser, Марко Тотев. Поради топографска грешка престанал да търси полюса, когато бил на 7 метра от него. Прозрял, че две сестри са недостатъчни, но понеже нямало закон за авторското право, "Три сестри" е на Чехов. Подсказал на Йохан Щраус за щрайха, на Айфел - как да стабилизира кулата; на Айнщайн... но патентното бюро било в почивен ден. Изобщо - "И ний сме дали нещо на светЪТ"; Чехия е в центъра на Европа; пражката шунка е...

Далеч, далеч в миналото останаха шейсетте на ХХ век. Но и през 2005 спектаклите на Цимерман се разпродаваха два месеца предварително. През януари го номинираха за най-великия чех. Телевизията отхвърли номинацията, понеже той не е историческа личност. Живее само на театралната сцена и на филмовия екран.

Телевизионният конкурс е по образеца на популярната програма на Би Би Си. Образецът (форматът) е следният:

Зрителите гласуват. Остават 10 финалисти - тези, които са получили най-много гласове. На гала тв вечер аудиторията определя победителя чрез гласуване (в Чехия това ще стане на 11 юни 2005). Уважавани личности обясняват кой от номинираните е - според тях - най-достойният. Видни французи пледираха блестящо за Едит Пиаф и Луи Пастьор. Във Великобритания призьор излезе Уинстън Чърчил, в Южна Африка - Нелсън Мандела, в Германия - Конрад Аденауер, във Франция - Шарл дьо Гол.

Но Чехия, една от осемте страни, където бе лицензиран форматът на Би Би Си, е на Франц Кафка, на Милан Кундера, на Хашек и неговия Швейк. Виждала е хабсбурги, нацисти и комунисти. И комичната страна на патриотизма. Чрез интернет чехите събраха над 40 хиляди гласа в защита на отхвърлената номинация на Яра Цимерман. Би Би Си отстъпи. Нека чехите имат и категория "фиктивен персонаж".

Историческите личности също са фиктивни. Историята е фикция - възразиха Иржи Рак и другите, обичащи Яра Цимерман както аз обичах него и приятелите си и чехкините, и крем-виршлите.