Сайтът "Гласоводител" твърди, че ще ни ориентира за кого да гласуваме - всъщност той е удивително забавна машина за разконспириране на политически митове. Политиците казват едни неща, които много добре знаем, че не съвсем сериозно мислят, нещо повече - знаем, че знаят, че ние знаем... Една такава безкрайна игра на отражения.

Авторите на проекта се хващат за думите - какво би станало, ако наистина онова, което казвате, би било важно? Сядате пред компютъра и избирате една или друга позиция, без да знаете кой точно я заема. Т.е. операцията се състои в отделянето на духа от политическото тяло, за да употребя една нашумяла напоследък метафора. Представя ви се определено управленско действие, отделено от пламенния тембър на лидера, омразното или любимо негово лице, спомена за митинги, скандирания, бдения и палатки. Това така, онова иначе - машината сумира и - малко като в любимите тестове от списанията - ви обявява: вие сте най-близо до тази партия, най-далеч от онази.

Оценете и опита да се подреди политическото пространство чрез ритуалното гласуване на политици от съответните пет партии (с г-н Кошлуков в понеделник беше само пробно проиграване на въпросника). Разбира се, всеки участник си е научил желязно урока, единият - социален, другият - десен, и тъй нататък. Едно обаче той не е предвидил: че резултатите ще ги класират не само спрямо американските учебниците по политология, а спрямо другите участници в политическата борба.



А тук може да има изненади



Може би ще се окаже, че на сцената има един либерален и един бонапартистки полюс, където се доближават непримиримите врагове БСП и ДСБ. Бонапартизъм употребявам в смисъл на желание за силни институции, публични инвестиции, здрава ръка.

Другата опозиция, която може да се очертае, е моралното ляво и дясно. Ще кажете: това е американски специалитет, у нас никой не воюва около абортите, отмяната на Дарвиновото учение в училищата или хомосексуалните бракове. И все пак има един наш, източноевропейски морален фундаментализъм, който въпросникът загатва с теми като отварянето на досиетата, Русия и правата на етносите. Вдясно решенията по тези въпроси се мислят религиозно, те разделят свои от чужди. В леволиберална посока отношението по тях става все по-неутрално и прагматично (каквито и користни причини да имат някои играчи за това).

Самото усилие да се даде някакво рационално съдържание на политическата координатна система отвъд "ние" и "те" би било успех.

Точно както в тестовете, няколкото човека, които участваха в играта пред мен, бяха удивени, за да не кажа дълбоко разклатени, от онова, което установиха за себе си. Клел си се да бъдеш десен до смърт и изведнъж се озоваваш най-близо до БСП. Или някак изведнъж съчетаваш царя и Костов. Както се е оказало и в Холандия, където тази система от въпроси се предлага от няколко десетилетия,



най-видими са радикалните позиции, чиито точки се умножават



Представете си сега в едно научнофантастическо бъдеще тази машина да замести урните и от попълнените отговори вашият глас автоматично да се дава на съответната партия - компютърът дори може да разпределя гласа ви по проценти и по този начин да осигури още по-плавна демокрация!

Разбира се, не това цели проектът на Центъра за либерални стратегии, "Дневник", "Алфа рисърч" и БНТ, които следват лиценза на холандския Институт за публична политика. Идеята, ако правилно я разбирам, е да се сблъскаме с дебелия нерационализиран пласт в нашите политически симпатии и антипатии. И може би изведнъж ще се окаже, че години наред сме подкрепяли сили, които вървят против нашия рационален интерес. Че дори не сме си давали труда да помислим за това защо гласуваме за тия, а не за ония.

Само че подривната сила на "Гласоводител" не спира тук. Който е минал по въпросите, със сигурност се е замислил на какъв принцип са избрани те и дали техният брой 25 не е избран единствено за рима с датата на изборите. Наред с въпроса за промяна в начина на избиране и контрол на главен прокурор, от който зависи европейското бъдеще на страната, сред тях е удвояването на площта на националните паркове.

Светлина върху този странен колаж хвърля принципът на съставяне на въпросника. Авторите са извадили такива да/не въпроси от програмите на партиите, по които има някакво различие; освен това те са поискали допълнително важни разделящи теми от централите - трябвало всяка партия да се различава поне по пет въпроса от всяка друга - не знам дали си представяте колко трудна за решаване е тази задача!



Резултатът навява лека печал



Петте партии с най-много очаквани гласове - трябвало е да са 6, но ДПС не се е включило - се различават съществено по теми, много от които звучат леко несериозно. Например няма да намерите въпрос, свързан с войната в Ирак или АЕЦ, по които въпреки медийната шумотевица явно има консенсус; но затова пък разделящ се оказва въпросът за развитие на отношенията с Русия и премахването на потребителската такса при личния лекар. Няма и дума за квотите ни в ЕС, за конституцията, либерализирането на услугите или дъмпинга с китайски стоки. Затова пък специална фронтова линия дели онези, които одобряват или не одобряват сливането на туризма и културата в едно министерство.

Въпросникът изважда наяве и фрагментарния характер на политическите послания, който прави възможно за обикновения човек да мисли едновременно противоположни неща. Ако това беше компютърна игра, щеше да има някакви електорални животи или мерач на финансова енергия, които да те обвързват с предишни избори. Например да се увеличат заплатите в бюджетната сфера означава да се повишат данъците. Значи ако си избрал "подкрепям" на увеличаването на заплатите и опиташ да отговориш в посока сваляне на данъците, лампичката почва да пиука, програмата те връща назад за дообмисляне на предния отговор.

Но разбира се, целта на "Гласоводителя" не е в това да ни обучи как да изградим единна политическа позиция и да доближим рационалните си избори до емоционалните пристрастия. Играта ни сблъсква с нашата противоречивост и ни оставя да търсим сами политическата си идентичност.