"В решение на Министерския съвет е определен периметърът на действие на Националната разузнавателна служба - регионът на Балканите, Близкият изток и, по преценка на ръководството на службата и на държавата - и в региони, които са от стратегически интерес за България".

Това обяви преди няколко седмици директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров. Така той обоснова навлизането на българското разузнаване в Каспийско-Кавказкия регион. "Там са преплетени много интереси - политически, икономически, съществуват структури, които са носители на терористични заплахи. България безусловно има своите интереси - и икономически, и политически, в този регион. И ние като разузнавателна служба следва да се стремим превантивно, изпреварвайки събитията, да придобиваме информация, която да съответства на тях", обясни още директорът на т.нар. цивилно външнополитическо разузнаване.

От изявленията на Киров могат да се направят поне два извода. Първият е



къде са интересите на България



според държавното ръководство и разузнаването, както и къде основно е дислоцирана българската агентура. А вторият е, че родната шпионска централа демонстрира вече добро самочувствие, след като не крие основните си приоритети и места на действие.

Иска или не, българското разузнаване постоянно трябва да преодолява капаните на тлеещата руско-американска шпионска студена война. Сигурно малцина вече си спомнят какви дебати се проведоха в България, а и зад граница заради обстоятелството, че Киров е работил години като кадрови разузнавач преди 1989 г. т.е., в Първо главно управление на ДС. Тезата за възможното влияние на руските служби у нас се появява регулярно и тя не бе опровергана дори от посещението в България на двама директори на ЦРУ - Джеймс Улси през 1993 г. и Джордж Тенет през 2000 г.

Все пак през всички тези 15 години родното разузнаване се отърва без особени поражения от руско-американското противоборство и от призрака на Държавна сигурност. В момента



България е еднакво важна както за Русия, така и за САЩ.



Няма значение дали това е заради стратегическото й разположение или заради чисто емоционалните чувства.

Родното разузнаване успя да се справи и с други капани - като българо-германският шпионски скандал. Той гръмна в средата на октомври м. г., когато бе задържан 64-годишен служител на немското външно разузнаване - БНД, който предавал сведения от 1999 г. до есента на 2003 г. на служителка в българското консулство в Мюнхен. По-късно стана ясно, че дамата е била преводачка в НРС и през 1999 г. е изпратена като официална свръзка между немското и българското разузнаване. В разгара на скандала отговорни германски политици и депутати атакуваха българското разузнаване и самия Киров. След присъдата обаче всичко заглъхна. Някои дори са склонни да тълкуват развитието на ситуацията като успех.

Друго основно предизвикателство пред българския шпионаж е как да се справи с кадровия недостиг. Веднага след влизането си в централата на НРС на "Хайдушка поляна" през март 2003 г. сегашният директор на разузнаването проведе срещи с парламентарно представените партии. След една от тях изтече информацията, че той се е оплакал от сериозната кадрова криза, която е заварил. Тя, впрочем, не бе тайна - знае се, че за периода 1997-2003 г. са били уволнени около 200 души, а са били назначени едва 10.

Оказа се, например, че в службата



работят едва 4 души с арабски език



Нещо, което на фона на кризата в Ирак, на интересите в Близкия изток и в Северна Африка е абсурдно.

Положението е още по-странно, като се има предвид, че преди време специално бе променен законът, за да бъде разрешено на кадрови военнослужещи от НРС да заемат и длъжности в държавната администрация. Едва ли са много разузнаванията по света, които могат да се похвалят, че имат законово разрешение да прикриват агенти по този начин. Освен това по правило в НРС са най-високите заплати, за да могат да се привличат наистина повече и добре подготвени хора.

Сегашният директор на НРС постепенно показа и какви са



новите тематични посоки на разузнаването.



Той възстанови звеното за икономическо разузнаване, чието премахване през 1992 г. се смята за голяма грешка. В НРС са създадени и две нови звена за терористична заплаха и за защита на класифицираната информация. Киров обясни, че българското разузнаване е получило задача от държавното ръководство да даде принос и в борбата срещу корупцията. Тази изтървана от него реплика пред Би Би Си беше твърде многозначителна като се има предвид, че разузнаването по презумпция и по закон трябва да събира информация зад граница и да докладва на президент, премиер и председател на парламента. Сигурно има някакво обяснение какво точно прави НРС срещу корупцията, но поне засега това е обвито в тайна.

Тази многозначителност обаче повдига отново въпроса дали държавното ръководство е наясно с приоритетите, които трябва да следва разузнаването.

"Моето впечатление и моят страх днес е, че българските разузнавателни служби в голяма степен работят на самотек. Като че ли те действат встрани от генералната политическа линия и перспектива на България. Съвсем друго е да имаш възможност да ги контролираш, като им задаваш неудобни въпроси от типа защо харчим толкова пари за нашето разузнаване в града Х, а два пъти по-малко в града У, при положение че българската политика е насочена и концентрирана повече към града У, който е столица, от която искаме да имаме по-голяма информация". Това обясни президентът Петър Стоянов през май 2000 г. Дали някой може да каже какво се е променило оттогава?

Думите на Стоянов показваха



колко е сбъркан българският разузнавателен модел,



който съществува и в момента. И който всички обещават, че като дойдат на власт, ще оправят. А после забравят.

НРС работи в законов вакуум. В момента службата действа на основата на два секретни президентски указа от 1990 г. и едно тайно правителствено постановление. Има и една преходна норма в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), в която се казва, че кадровото движение на разузнавачите става като в армията до приемането на специален закон за НРС.

Президентът Георги Първанов няколко пъти призова да бъде запълнен законовият вакуум и парламентът да приеме специален закон за разузнаването, но и той не беше чут. Сред днешните управляващи имаше най-различни идеи - разузнаването да мине към правителството, към външно министерство и т.н., но до решение не се стигна.

Затова разузнаването продължава да е в "разкрачено" положение - между президент, правителство, военно министерство. Колкото по-скоро бъде решен този проблем, толкова по-добре. Защото само така разузнаването ще може да бъде ефективно и срещу тероризма, и в деликатни дипломатически събития, и в кризисни ситуации като с вземането на заложници в Ирак.

Съществува и опасност постепенно



НРС да се превърна в "държава в държавата",



в която не се знае кой и какви задачи поставя, къде има разузнавачи, кои са приоритетите, с какво изобщо се занимава. Освен това разузнаването е и една от службите, които има право да използва специални разузнавателни средства, а никой няма право да проверява къде са техническите устройства, работят ли и т.н. Освен това, макар и явният бюджет на службата да е пренебрежимо малък в сравнение със западните и руските разузнавателни централи, е повече от задължително да се знае къде отиват 14,7 млн.лв. Още повече, че се предполага по презумпция, че всички шпионски служби, включително и нашата, понякога разполагат с два пъти по-голям секретен бюджет.

Изобщо да не говорим какъв властови лост и колко опасна може да е концентрацията на толкова много безконтролна информация на едно място. Или както сполучливо се беше изразил един депутат: "Разузнаването е остър инструмент - в ръцете на хирурга е скалпел, който спасява живота, а в ръцете на убиеца може да се превърне в оръжие, което отнема живота".





Визитка

Кой е шефът на българското разузнаване?



Кирчо Иванов Киров

Роден на 23. IX. 1950 г. в Силистра.

Женен, с един син.

Завършил средно образование във Враца.

Висше образование - СУ "Св. Климент Охридски", специалност педагогика и психология.

На служба в системата за сигурност от януари 1975 г.

Задгранична работа: Албания и бивша Югославия.

Езици: сърбохърватски, албански, английски, руски.



(Как върви реформата в българското военно разузнаване четете утре)