Днес е един много спокоен ден за мен. Мисля, че е така и за моите съграждани. Днес безгрижно мога да изляза от къщи и да оставя вратата на апартамента отключена, а колата - да зарежа незастрахована. Днес кражби няма да има. Защото София е окупирана така, както съм виждал Косово преди войната и след войната. Така, както изглеждаше Източна Турция по време на операциите срещу партизаните от ПКК. Жандармерия на всяка крачка - каски, картечни пистолети, бронежилетки, сърдити бойци. Катаджии и полицаи спират всяка съмнителна кола, сиреч пернишки голфове, ихтимански волги и тук-таме някоя красива жена за повечко адреналин. Баретите... О, тези момчета са в бойна готовност и само някой да вземе да диша неправилно (дори) ще го сгънат на осмица.

Така изглежда визуално ответният удар на държавата в лицето на министъра на вътрешните работи Румен Петков срещу престъпността, която "имала наглостта да подложи на съмнение европейската ни ориентираност" чрез демонстративното убийство на банкера Емил Кюлев. Сълзи да пусне човек от гордост, ако тази демонстрация на сила беше адекватна, а не толкова близка до философията на блокбъстърите на Холивуд. Изобщо този екшън, дето гледаме по улиците, би бил много стойностен, ако не бяха пропуските в сюжета, съчинен от държавата.

Да, престъпност няма да има тези дни, но не поради цирка, на който сме свидетели, а поради факта, че когато обстановката се нажежи,



подземният свят излиза в неплатен отпуск за три дни, докато жегата отмине.



Там си знаят урока, защото директорът им е на светло, някъде близко до властта и гледат да не го дразнят, когато е махмурлия. Точно поради тази причина проблемите, които поставят атентатът и особено реакцията на властта, пораждат много въпроси и тревожни отговори.

Ако има някой, който вярва в приказките, дето ни ги пробутват, че България няма да влезе в ЕС заради това убийство, да се преориентира към литературата на братя Грим. Не че убийството не е грозно петно върху репутацията на страната ни, не че това убийство не е структуроопределящо, както писа "Сега", но в крайна сметка процесът на присъединяване към Запада е прекалено мащабен и важен както за нас, така и за ЕС, че да бъде фатално повлиян от едно събитие, пък било и толкова трагично. То е все едно убийство на иракски министър да откаже американците от политиката им в Близкия изток.

Атентатът срещу Кюлев само потвърждава това, което ние знаем, и което чуждите наблюдатели отдавна също са прозрели -



престъпността се е сраснала с държавата



Хайде да се замислим при какви условия подобни действия на МВР биха били напълно успешни в залавянето на убиеца на Кюлев. Щом този атентат е различен от гангстерските престрелки и изпълнителят е професионалист, защо е цялата тази армия по улиците? Да не би да очакваме убиецът да тръгне по околовръстното на София с пернишки голф и на антената на автомобила си да върже знаменце "какъв съм пич, аз убих банкера"? И когато го спре патрулка, да хвръкне във въздуха като Хон Гил Дон, а спецчастите, демонстрирайки решимост (пряко доказателство, че МВР работи добре с кадрите), да го сложат на място, а сетне ЕС вдъхновен от операцията, да вземе да ни приеме предсрочно?

Убийството на банкера прати всички приказки, дето ни ги продават досега право в библиотеката на братя Грим. Пет години ни лъгаха с някакви 500 кг кока на някакви колумбийци, открадната от нашите бандити. То цяла София изтребиха заради нея. След това бяха легендите на Бойко Борисов, че понеже сме спирали много наркотици на нашата граница, затова пазарът бил отеснял и бандитите вече гладни се избиват помежду си. Да, само дето нямаше нито един убит гладник - все бяха много богати хора. Също както нямаше и глад, и повишаване на цените на дребно на българския пазар. И сега какво - нямаме теория. Нямаме, защото метастазите са стигнали до главата, която е доста на светло.

Убийството на един от най-силните българи означава, че корозията на държавността е в напреднала форма. Обещанията, че сега вече държавата ще се справи с престъпността, ни навеждат на еретични, но логични мисли - че тя винаги е знаела как, но никога не го е направила. Което води до въпроса - а ще се справите ли сега?

Убийството на Кюлев дава тази възможност, защото всичките задръжки на държавата досега са били заради връзките й с подземния свят. Сега е моментът всички видове власт да се отърват от престъпната си опашка, защото ако не се отрежат няколкото ненужни прешленчета зад дупето си, хищникът, погълнал Кюлев, ще изяде не само опашката, а и главата им.

Критиките на Европейската комисия са именно за работата на държавата, а не защо и дали стават убийства в страната. Важни са причините и следствието, а не конкретните имена.

Голямата работа е в парламента, в реформата на съдебната система, в работата на полицията, на данъчните, на финансовото и другите разузнавания. Нима е трудно да провериш защо един чиновник, полицай, прокурор, съдия живее в пъти по-добре, отколкото му позволява заплатата? Не е трудно, но гарван гарвану око не вади. Престъпността започва там и там трябва да насочи ударите си държавата. След това другите или ще клекнат, или ще се кротнат. Да не говорим, че в цял свят престъпността се контролира чрез финансови инструменти, а не чрез жандармерията. Физическата сила отчасти е достатъчна за дребните банди и крайни проявления на тероризма.

На фона на тези констатации е необходимо да се анализира желанието на министър Румен Петков да поиска специални правомощия на полицията, "закон, който позволява оперативност и категоричност на МВР, прокуратура и съд". Също и както желанието на прокуратурата да има "специален режим". Това е опасно измиване на ръце, сравнимо с Допълнение към закона за защита на държавата от началото на миналия век.

Вероятността да се засилят физическите репресии, дори към криминалния сектор, при липсата на желание МВР и съдебната власт да се излекуват първо себе си от пороците на престъпността, може да доведе единствено и само до изтребването и пращането в затвор на изкупителни жертви. А възможността една корумпирана система, каквато е днешната държава, да навлезе в територията на правата и свободите на българските граждани е по-опасна за демокрацията, отколкото което и да е убийство (макар че те са следствие точно на мрачни и подземни интереси) и то точно, защото държавността ще стане в сянка. Ако министър Петков и останалите от кризисния щаб имат такива намерения - по-добре е да хващат едно такси на времето и да се местят към 1925 г., където да си играят на стражари и апаши. Ако искат да оправят държавата - да режат опашката и да отиват на баня.