:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,536,628
Активни 106
Страници 164
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Извън камилската кожа

Политиката открай време е зона на гумените усмивки и въпреки това избирателят открай време се хваща. Кълве. И кълве най-вече на усмивката. Захилената физиономия най-добре стои и на плакат, и на екран. Сега, пред последното преборване на общинския килим, кандидатите се усмихват съвсем предпазливо и когато успеят да се вживеят в образа, се държат сериозно, дори начумерено. Особен повод за усмивка няма: които и да спечелят в столицата и по места, ще трябва да се задоволят с остатъци - по-голямата част от менюто е вече ометено. Избирателят не може да се бръкне за допълнителен мандат и затова много-много няма какво да му се умилкват. Но пък те си знаят, че той ще трябва здравата да се бръкне след изборите. След всеки избори в България народът установява, че дори жабетата, дето се ручат в кампанията, после плаща от джоба си.

Стандартът на усмивката в общината е толкова висок, че всеки, който пробва да повтори опита (сполучлив, между другото), рискува да се подхлъзне. Веднъж: защото накрая най-после стана известна нейната цена. Второ: защото тя дори от телевизора лъха на претоварено бунище. И накрая: заради прозрението, че усмивките в политиката обикновено са с нож между зъбите.

Ако трябва да бъдем точни -



усмивката не е най-страшното на кметуването



Предходникът на засмения градоначалник рядко се засмиваше, но и той омириса столицата, като скри някъде водата и пресуши тоалетните казанчета. За съжаление, за софиянци точно усмивката е източник на зловоние. А може би не е честно, може би не боклукът, не кучетата, може би просто общинските пари миришат - и, вместо да прогонват, притеглят! И тъй като миризмата е доста силна (казват, че от Космоса се долавя!) трупат се кандидати отвсякъде. Защото никъде в държавата няма толкова пари, колкото в София...

Сега за пръв път не ни агитират, че непременно трябва да се явим пред урните. Няма ги предишните грозни предупреждения, че който иде за гъби, поставя демокрацията в опасност. Че гражданското общество ще замре, ако не се отметнеш в списъците. Сега всеки е оставен да следва повелята на сърцето си - за гъби, за круши, а още по-добре на казана за ракия. С тези редове също нищо не агитираме, а днес и без това агитацията е забранена.

Някога учителят ми разказваше за момчето, което спасило града си от враговете. Поискало на предводителя им да му отстъпи земя колкото една камилска кожа. Нарязало кожата на ивички и оградило с нея стените на града. Отървало съгражданите си - нападателите се смаяли и си тръгнали. В моето детство кой знае защо се смяташе, че това са били войските на самия Атила.

А спомняте ли си знаменитата скулптура на Роден "Гражданите на Кале"? Или "Нощната стража" на Рембранд? Безсмъртни творби са посветени на дълга на достойните мъже към техните градове, към свободата им, към съдбата им, към съня им дори. Къде са днешните кметове, съветници и въобще първите наши граждани в дни на изпитание? Къде са при бедствия, при болести, при хаоса и мръсотията? Режат ленти, ритат топка, броят си парите. Последният софийски кмет, забелязан заедно с града си в тежък час, е прочутият инженер Иван Иванов, за когото Кирил Христов в спомените си пише, че денонощно, безсънно е ръководел спасяването на хората и разчистването на руините след голямата американска бомбардировка на столицата. Но инженер Иван Иванов е легендарен, не защото няма свидетелства за неговата десетгодишна дейност начело на града, а защото в по-сетнешна България такъв кмет е изначално невъзможен.



Кмет ведно с града си в несгода и страдание



ние с вас най-вероятно няма да видим след никои избори през нашия живот. На днешния и утрешния кмет им стигат дупките и сметищата. Те са, които ще ги гоят и позлатяват. (И кучетата естествено да не забравим и кучетата.) А като раздадат и на съветниците - мир и сговор под планината Витоша. Дупки ще има за всички...

И все пак, къде са гражданите, които отбраняват своя град? Онези, които милеят своето малко отечество, гордеят се с него и не са готови да го отстъпят на авантюристи и самозванци? Или поне - не без бой? След всичко, което София преживя, понесе и изстрада, не може да не попитаме: има ли този град първенци? Други първенци, освен онзи първенец боклукчия, който кара най-скъпата кола в България. И освен първенеца парнаджия с най-скъпия джип. И освен клакьорите, които на всеки избори ни се пробутват за първенци. А първенци по принос, по пример, по престиж, по идеи, които да намерят път през дупките и боклуците и да изведат града от зоната на здрача, на циничните усмивки и позорните далавери. Къде са тези хора, в този град ли живеят? Как така никой не чува гласа им? И има ли мълчанието им цена? Кой я плаща, все пак?

Защото София е град голям - една камилска кожа няма да го спаси...
35
2887
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
28 Октомври 2005 00:01
/:/ "...Защото София е град голям - една камилска кожа няма да го спаси..."
......................................... ......................................... ................................
Хубавото е, че София могат да я спасят само СОФИЯНЦИ!
Лошото е, че СА софиянци!!!
28 Октомври 2005 00:37
Обичам всички мъже когато са ми в нозете !
28 Октомври 2005 01:57
неснаико пак е спал на мокри вестници.
28 Октомври 2005 02:19
Абе ако се одере софянски, нареже на лентички и квато е разтеглива тая кожа като усмивка...може да стигне, ама няма от КОГО да ви опази. Врагът на София е вътре...
Той сере на чистено и метено, задига кабели, капаци, де що е на педя над земята па и под нея..стреля по бизнесмени-родолюбци и ....може да се кандидатира за кмет....Как да го познаеш...как досега на два пъти не го познахте? Как?...
28 Октомври 2005 02:49


И все пак - "умирисвам", а не "омирисвам".

И - може би: не камилска кожа, а шагренова, която да се разтяга и смалява според нуждите.


Хубаво написано, особено в края и трогателно. Кой ли ще е тоя кмет, всеотдаен, безсребреник и истински съгражданин, който ще направи София по-скоро хубава, отколкото мъдра?

Защото сега е безкрайно грозна, схлупена, дупчеста, миризлива, задръстена и унила и далеч не толкова мъдра, колкото беше преди още "демократичните" кметове Янчулев, Каракачанов и Софиянски да се поупражнят върху светлото й чело.

А ние си я обичаме, и както казваше един мой приятел, аз съм софийско копеле и всяка крива софийска плочка ми шепне толкова много мили истории....

Искаме си я тая София, от нашето нежно детство и от спомените ни.
28 Октомври 2005 02:54
е чак па отпреди девети
28 Октомври 2005 03:03


Отпреди девети, 99, е София на моята майка и на баба и дядо, но дори и аз си спомням София, бул. "Сливница", където съм родена и където все още се намира дядовата ми къща, като един красив булевард, с тополи, малка рекичка и пейки, където вечер си шепнеха влюбени, и само един тролей № 1 минаваше да ги поздрави.

И се пресичаше лесно и без светофар, когато си поискаш и даже и щурци свирукаха в тревата.
28 Октомври 2005 03:04
бе вие оти не спите бе, бухали ниедни?
28 Октомври 2005 03:07
по сливница и сега си шепота флюбени, даже си и свиркая за по пет лева
28 Октомври 2005 03:07

Аз вечер работим , Комба, и фърлям по едно оче и тук, за разтуха.

Ма тия избори кметски и милата ми София ме разтъжиха.
28 Октомври 2005 03:07
Е това харесвам най-много в жената която може , да намери пътя за да и свалят шапка !

А ние си я обичаме, и както казваше един мой приятел, аз съм софийско копеле и всяка крива софийска плочка ми шепне толкова много мили истории....
Искаме си я тая София, от нашето нежно детство и от спомените ни.
28 Октомври 2005 03:09
какво да фърляш оченце, глей го простаков какви ги плещи, направо убива детското в мен...
28 Октомври 2005 03:09

Ба, 99, - флюбени, тия там се услугват просто!

Баш в моя роден лъвов мост квартал!
28 Октомври 2005 03:37
Сиби някъде там завърших V вечерна гимназия ! А може да е и ІІ девическа знам ли не беше вчера ?!!?
Бе най-важното е че се освободих от изпити и се явих само по математика ! Аз и сега бъркам сметките по навик като сервитьор ! но спомените ми от вечерното школо няма да ви ги дам никога ! Царски са и свободни при това !



Редактирано от - nesnaecht на 28/10/2005 г/ 03:48:18

28 Октомври 2005 03:44
aбе неснаещ че ме утепеш от смех бе....

28 Октомври 2005 03:53


Мон ами, моята майка, Бог да я прости, не признаваше друг квартал за София, то то и сега и тогава си е било идеален център - там наоколо - Дунав, Раковска, Волгоград, Централни Хали. Намерих й един дневник, който е водила още 15 годишна, София е там тогавашна - с фурни, в които се пекли вкусни гювечи, баници и тикви, продавач в месарски магазин, който питал - какво готви майка ти днес, та да й отрежа от филето, от бута или рибиците, семеен фотограф и семеен отец-изповедник, абе - каква е била София тогава... .....един интимен и уютен топъл град.


Хайде, лека и от мен на теб и на Париж.
28 Октомври 2005 03:53
Комба- немам намерения да трепем никой ни от смях ни от каквото и да било !
Ами нъл ако ви изтрепем кой ще приказва със мене после ????
28 Октомври 2005 04:05
Сиби ето тия неща трябва да се казват на младите , аз също знам как се продаваха печени семки ! И то не кой да е а от сляп човек който беше до
на лъвов мост където беще бившото де да го знам на МВР !Дясната страна на кметството КОЛАРОВСКИ район , ако се сешаш !
Забравих София но не чак толкова !
28 Октомври 2005 04:14


Ма, мон ами, сещам се, как не - Коларовско РУ - там ми издадоха първия паспорт!


Аре, лека нощ наистина, че я закъсах, утре как ще се става!
28 Октомври 2005 04:22
В София само независимите кандидат кметове Велизар Енчев и Георги Жеков могат да наложат ред!!!Защото в неделя на изборити двамта ще объркат всички сметки на тези платени публикаций и сондажи и социолизи които изразяват мнение по за плащане по поръчка!!!
28 Октомври 2005 04:29
Сиби , лека , злато и да не обръкаш бюлетината ! Аз си обичам София родил съм се там и не къде да е а Майчин дом построен от Мария-Луиза !
И не казвай нищо лошо за Варна Русе, или Бургас ! Ке те изядат като топъл хляб !
28 Октомври 2005 06:26
В Софишя е концентрирана цялата власт, пари и сволоч........
Не искам да живея там....!!!!!!!!!
28 Октомври 2005 08:29

И омириса, Сиби, и умириса. Това са две различни думи с доста различни значения, главно в степента на страдателност.
А що се отнася до София и аз я пазя в сърцето си с една малинова градина.
В Княжево.
Там за пръв път докоснах моминска гръд.
28 Октомври 2005 08:52
Дончо, какъв романтик си бил ! За една моминска гръд да прекосиш почти цяла България!
28 Октомври 2005 09:49
Ех, Дончо, със сигурност тогава още немаше силиконови А неснаецхт е извадил късмет, демокрацията победи голяма част от вечерните гимназии, също
28 Октомври 2005 10:15
Американска бомбардировка на София??
Такова нещо не е имало!
Не е имало, защото просто не е възможно да съществува!
Кой болен мозък може да допусне, че 200-годишната американска демокрация и човешки права ще бомбардират мирни цивилни жители в техните градски жилища и ще избият десетки хиляди от тях, т.е. че образцово-показателното американско човеколюбие ще извърши геноцид?
Даже ако в най-страшния си сън допуснем, че такова нещо е било възможно, то тогава виновниците отдавна биха били осъдени от трибуналите за човешки права и военни престъпления, а нещастната ни държавица би получила съответните Извинения!
28 Октомври 2005 10:18
Незнайко е късметлия. Не на всеки мъж се удава да завърши Втора девичeска с такива големи почести...
28 Октомври 2005 10:24
БГтоп ако не беше потвърдил че съм завършил ІІ девическа никой немаше да знае че съм знаещ ! Сега вече знаят !

ПП а ти да не го завърши със мене или след мене ???? Няма начин да не се знаем !
28 Октомври 2005 13:26

Пропуснах ли да ви кажа, че огромната ни фамилия се дели на два клона, варненски и софийски? Не съм ли? Е добре, вече го знаете.
Родителите ни, тяхното поколение, всички омъжени и оженени малко след края на войната, имаха странни представи за възпитанието на децата. Вместо да ни оставят на спокойствие да поемаме от сладостта на живота, те упорито подържаха у нас чувството за принадлежност към рода. Даже се бяха изхитрили през ваканциите да ни изпращат на другия край на България – ние в София, а софийските братовчеди във Варна.
За софиянци това беше изключителен удар, а за нас оставаше горчиво да подсмърчаме и да ритаме кестените по безлюдните и прашни софийски улици.
И така едно лято, вместо да си играем като делфини във водата и да кръстосваме уличките на Табаната, ние, няколко братовчеди унило влачехме крака в китайски кецове между Княжево и Горнобански път, където нищо, ама съвсем нищо не се случваше. Бяхме оклюмали, как ще изкараме цял месец тук? Зад къщата на чичо Павел имаше малинова градина, вечер там си разправяхме крайбрежни страхотии, а лятото беше в разгара си.
И ето че един следобед при нас, варненците, дойде Маня, след нея и Елза – момиченца от вилите на самия булевард, тогава се наричаше «Девети септември». Нужно ли е да ви казвам, че се влюбих? Веднага, до безпаметство. До остра болка. Разказвах и за всичко край морето, за хората, за лодките, за улиците, които в този следобед водят към водата. И все си мислех, как ще кажа, че я обичам. Държахме се до късно за ръце.
И така до последния ден. Не успях да и го кажа. Влакът тръгваше някъде преди полунощ. Аз треперех не толкова от близката раздяла, колкото от гняв заради моята нерешителност. Гледах я с блеснали очи и не смеех.
Но тя посмя. Хвана ме за ръка и ме поведе в малините.
Това е.
28 Октомври 2005 14:57
Всъщност не бяха лоши тия китайски кецове...
28 Октомври 2005 15:07


Дон, и все пак, тук му е мястото на, според мен, на "умирисвам", а не на "омирисвам".

Натоварени са с различен смисъл тези два глагола, да.
28 Октомври 2005 15:59
СИБИЛА , на глаголите може да влага много смисъл и да се товарят с много значения.
P>S>.Най-хубавото им е , че могат да бъдат и в Perfekt, под различни форми , а и до Futur да прибягват , когато им е необходимо!
28 Октомври 2005 16:40
>>><<<
Дон,
нема н ачи начин историята да не се повтаря...
Изживях я в една малинова градина до неква стара ж.п. линия на Изгрева (сега там има блокове на писатели)....и аз не бях софииянче, а потаено канадче...а мацето после замина за францата и никога не се видяхме вече...
Научих че учела децата на солфеж (беше пиянистка)...
28 Октомври 2005 17:03
Както винаги авторът е точен! А вие, които милеете за София, ще видите каква изненада ви очаква. Казва се Велизар Енчев!
28 Октомври 2005 17:25
>>><<<
Сиби,
това не е ли подобно на "да се усера" и "да осера столицата"?...питам, щот ми знаеш слабото място - българския..
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД